Клуб "Кибела" представя:

 

Платон

 

Интермедия

- Тази е, Ериксимахе, моята реч за Ерос, различна от твоята. И както те помолих, не й се присмивай, за да можем да чуем какво ще кажат и останалите, в същност те са двама - останаха Агатон и Сократ.

- Но разбира се, че ще те послушам - отвърна Ериксимах. - В същност твоята реч ми достави удоволствие. И ако не знаех, че Сократ и Агатон са страшно опитни по въпросите на любовта, много щеше да ме е страх да не се затруднят какво да кажат, понеже вече се казаха толкова много и различни неща. Сега обаче съм спокоен.

А Сократ каза:

- Понеже сам ти беше чудесен в това състезание, Ериксимахе. Но ако би бил в положението, в което съм сега аз, а особено в което ще се озова може би, след като и Агатон произнесе хубава реч, много би те било страх и би се чувствувал съвсем като мен сега.

- Искаш да ме омагьосаш, Сократе - каза Агатон, за да се забъркам пред мисълта, че тези зрители очакват с най-големи надежди да говоря добре.

- Аз бих бил с къса памет, Агатоне - отвърна Сократ, - след като видях как храбро и гордо се качваше на сцената с актьорите си и как отправи поглед към толкова зрители в театъра, когато щеше да представиш произведението си, и ни най-малко не се стресна, та сега ли бих помислил, че ти ще се забъркаш поради нашето присъствие, дето сме няколко души!

- Какво, Сократе? - каза Агатон. - Сигурно не ме мислиш дотам обладан от театъра, та да не разбирам, че за един човек с разум няколко умни хора са по-страшни от цяла тълпа глупци!

- Не бих постъпил добре, Агатоне - каза Сократ, - ако бих помислил, че си способен на неучтива постъпка. Много добре ми е известно, че ако се срещнеш с хора, които би сметнал за умни, ти би бил много по-внимателен спрямо тях, отколкото към тълпата. Страхувам се обаче, че ние не сме тези хора. Ние присъствувахме и там и бяхме между тълпата. Ако би се срещнал с други, които действително са умни хора, ти наистина би изпитал срам пред тях, ако би сметнал, че вършиш някаква постъпка, която може би е грозна. Какво ще кажеш?

- Така е - отвърна Агатон.

- А от тълпата не би ли се срамувал, ако би сметнал, че вършиш нещо грозно?

Тогава се намеси Федър:

- Драги Агатоне, ако започнеш да отговаряш на Сократ, нищо от това, което тук ни занимава, вече няма да го интересува, стига само да има с кого да разговаря, особено пък ако е и красив. Аз лично с удоволствие слушам всеки разговор на Сократ, но съм принуден да се грижа за възхвалата на Ерос и да получа от всеки един от вас реч. Така че, след като вие двамата се издължите към бога, тогава вече си разговаряйте.

- Напълно си прав, Федре - каза Агатон, - и нищо не ми пречи да започна. Със Сократ ще имам занапред често случаи да разговарям.

Речта на Агатон

- Аз обаче искам най-напред да кажа как трябва да говоря, а след това ще говоря. Мисля, че всички преди мен не произнесоха възхвално слово на бога, но говориха колко хората били щастливи с благата, които той им давал. Но какъв е самият той, който им е дал тези дарове, никой не каза. А има само един правилен начин да се произнесе похвално слово за когото и да е - да се обясни какъв е този, който е предмет на речта, че да се получат резултатите, които се дължат на него. Така че правилото изисква и ние да възхвалим Ерос по този начин - най-напред да изтъкнем неговите качества, след това даровете му.

И така, аз твърдя, че от всички богове, които са блажени, Ерос - ако е позволено да се каже, без да се предизвиква тяхната завист - е най-блаженият, понеже е най-красивият и най-съвършеният между тях. А той е най-красивият, понеже има следните качества. Първо, той е най-младият бог, Федре. Сам той дава доказателство за това твърдение - това бягство, с което бяга от старостта, тази тъй бърза старост, която идва при нас по-бързо, отколкото трябва. Затова Ерос по природа я мрази и стои колкото се може по-далеч от нея. Но винаги се събира и стои с млади - добре казва старата поговорка: "Подобен с подобен се събира". Аз в много други работи съм съгласен с Федър, но в това не съм съгласен, че Ерос бил по-древен от Кронос и Япет. Напротив, аз твърдя, че той е най-младият между боговете и че е винаги млад, а това, което разказват Хезиод и Парменид, че се е случило в древни времена с боговете, ако действително е вярно, се дължи на необходимостта, не на Ерос. Понеже нямаше да се случат тези кастрирания, оковавания и всички други многобройни насилия помежду им, ако между тях се намираше Ерос, но щеше да има приятелство и мир, както сега, откогато Ерос царува между боговете.

И така, млад е, но освен че е млад, е и нежен. Обаче се нуждае от поет като Омир, за да покаже нежността му на бог. Омир казва за Ате не само че е богиня, но че е и нежна - поне че краката са й нежни:

... нежни са нейните крака, понеже на земята не стъпва,
по главите на хората тя се придвижва.

Според мен той показва нежността й по един хубав признак - тя не ходи по нещо твърдо, а по меко. Със същото доказателство ще си послужим именно и ние за Ерос, че е нежен: той не върви по земята, нито по главите, за които не може да се каже, че са много меки - той върви и живее в най-нежните от съществуващите неща: в нравите и душите на богове и хора се установява да живее; но не без разлика във всички души: попадне ли на душа с твърд нрав, отива си, има ли лек нрав - заселва се. Докосвайки се следователно - и с крака, и изобщо с цялото си същество, с най-мекото от най-мекото, той няма как да не е най-нежният бог.

Да, той е най-младият и най-нежният. Но освен това е и гъвкав. Ако беше твърд, нямаше да му бъде възможно да обхваща формата на всяко едно нещо, и цялата душа, незабележимо и като влиза в нея, и след това, като я напуска. За неговия хармоничен и гъвкав вид голямо доказателство е грациозното му държание, което Ерос по общо признание притежава в изключителна степен измежду всичко: непристойност и любов са в постоянен конфликт. Хубавата му кожа пък се дължи на това, че живее между цветята - Ерос никога не се спира при нищо, което не цъфти или е прецъфтяло, тяло, душа и каквото и да е друго; но където всичко е в цвят и аромати, там той спира и остава.

За красотата на бога и тези думи са достатъчни, макар че много още може да се добави. Сега трябва да говорим за неговата добродетел.

Най-главното тук е, че Ерос нито причинява, нито му се причинява неправда - нито на бог или човек, нито от страна на бог или човек. Понеже, ако страда от нещо, то не е поради насилие - насилието не докосва любовта, - нито пък ако причинява страдание, то и тук няма насилие - всеки във всяко нещо се подчинява на любовта доброволно. А което се извършва по общо съгласие - доброволно, "законите, тези царе на държавата", го признават за справедливо.

Освен справедливостта на него му е присъщо най-голямото благоразумие. Всички са съгласни, че благоразумие означава човек да е господар на удоволствията и желанията си. Никое удоволствие не е по-силно от любовта и ако по-слабите страсти са под властта на любовта - а тя е, която владее, тъй като е господар на удоволствията и желанията, - то Ерос ще да е изключително разумен.

А що се отнася пък до храбростта, на Ерос "дори Арес не може да устои". Не Арес владее Ерос, но Ерос владее Арес, както се говори за любовта на Афродита: който притежава, е по-силен от притежавания, а пък който владее над най-храбрия от другите, то той трябва да се смята за най-храбър от всички.

Казах за неговата справедливост, благоразумие и храброст, остава да кажа за неговото знание. И тук ще се опитам, доколкото ми е възможно, да не остана назад. Най-напред - за да окажа и аз на свой ред почит на нашето изкуство, както Ериксимах на своето - този бог е опитен поет дотам, че може да направи поет и другиго. Всеки, когото Ерос обхване, "макар и преди да е бил чужд на музите", става поет. А това може да ни послужи за доказателство, че Ерос е добър поет изобщо във всяко поетическо творчество - каквото някой нито има, нито знае, нито би могъл да го даде на другиго, нито да научи друг. И сътворяването на всички живи същества - кой би отрекъл, че тук не е знанието на Ерос, чрез което те се създават и раждат? А за майсторството в областта на изкуството и занаятите не знаем ли, че на когото този бог е бил учител, той е станал прочут и бляскав, а до когото не се е докоснал, е останал в сянка? В същност Аполон изнамира и изкуството да се стреля с лък, и лекарското изкуство, и прорицателското изкуство, ръководен от желание и любов, така че и той може да се сметне за ученик на Ерос, както и Музите в изкуствата, и Хефест в ковачеството, и Атина в тъкачеството, и Зевс в управлението на боговете и хората. Оттам се уредиха и делата на боговете - с появата на Ерос помежду им, очевидно с любовта към красотата (понеже грозотата не предизвиква любов); преди това, както казах в началото, между боговете ставали много страшни работи, както се предава, поради царуването на Необходимостта, а когато този бог бил създаден, от любовта към красивите неща били създадени и всички блага и за боговете, и за хората.

Така според мен, Федре, Ерос е бил в началото самият той най-красив и най-добър, а след това е станал причина за подобни неща и у другите. Ще ми се да изразя и със стих, че той е, който създава 

всред хората мир да настане и морето спокойно да бъде,
ветровете кротко да легнат и грижи сънят да пропъди.

Той ни освобождава от отчуждаването и ни внушава близост, подтиквайки ни да устройваме всички събрания, каквото е днес нашето, и на празници, хорове, жертвоприношения става наш предводител, внушавайки кротост, отстранявайки грубостта; щедър дарител на благосклонност, чужд да внушава неприязън; благ за добрите, удивителен за мъдрите и възхитителен за боговете; завиден за тези, които го нямат, и богатство за тези, които го имат; баща на Разкоша, Нежността, Негата, Миловидността, Копнежа, Страстта; загрижен за добрите и безразличен към лошите; кормчия и боец, и най-добър помощник и спасител в моменти на трудност, на страх, на страст, на реч, творец на реда у всички богове и хора; най-красив и най-добър предводител, когото трябва да следва всеки човек, възхвалявайки го с най-красиви химни и участвувайки в песента, с която този бог омагьосва мисълта на всички богове и хора.

Нека тази реч, Федре, бъде моят дар на бога, в която съм смесил с мярка, доколкото ми беше по силите, шеговито със сериозно.

- Агатон свърши и всички присъствуващи - каза Аристодем - шумно започнаха да изказват възхищението си от речта на този младеж, че прави чест и на него, и на бога.

Отношението на Сократ към речите

Тогава Сократ погледна към Ериксимах и му каза:

- Не мислиш ли, сине на Акумен, че предишните ми страхове не са били напразни и че съм говорил пророчески, като казвах, че речта на Агатон ще бъде чудесна, а пък аз ще изпадна в затруднение?


Академията на Платон под чинара. Сократ е мъжът, потъркващ брадичката си с ръка.
(мозайка от вила край Помпей, ок. 79 г. от н.е.)

- Мисля - отвърна Ериксимах, - че ти говориш пророчески само за Агатон, че той ще произнесе една хубава реч, но че ти ще се затрудниш - не мисля.

- Че как няма да се затрудня, драги - каза Сократ, - и аз, и който и да е друг на мое място след една реч, в която нещата бяха разгледани толкова хубаво и с такова разнообразие! Другото беше чудесно, но не може да се сравни с края - кой не би онемял пред красотата на думите и изразите в заключителната част? Ако останеше до мен, като си помисля, че не мога да кажа нищо приблизително хубаво, щях да побягна от срам, стига да можех. Тази реч ми напомни за Горгий и просто почувствувах това, което Омир описва - уплаших се да не би накрая Агатон да запрати срещу моята реч главата на Горгий, този страшен оратор, и да ме превърне в безмълвен камък. И тогава разбрах колко съм бил смешен, когато се съгласих наред с вас и аз да прославя Ерос и ви казах, че страшно познавам проблемите на любовта, без в същност да разбирам нищо от това, как е трябвало да се произнася прослава на каквото и да било. В своята глупост си помислих, че трябва да се казва истината за предмета на прославата и че това е главното, а от всичко това да се избере най-хубавото и то да се разположи по най-подходящ начин. И бях извънредно много горд, че ще говоря добре, понеже знам как действително се прави изобщо похвална реч. А в същност не бил, както изглежда, този начинът да се прави похвална реч, а да се приписват на предмета по възможност най-големи и най-красиви качества, независимо дали в действителност е така, или не. Ако е лъжа, няма значение: предварително, както изглежда, е било уговорено, че всеки от нас ще дава вид, че възхвалява Ерос, а не че действително ще го възхвалява. Поради това именно, мисля, с такова изключително старание приписвате всичко на Ерос и казвате, че бил с такива качества и че бил причина за толкова големи добрини, за да изглежда колкото се може най-красив и най-добър, разбира се, в очите на неосведомените. И похвалното слово е и хубаво, и тържествено. Аз обаче не съм знаел как се прави похвална реч и в невежеството си се съгласих наред с вас и аз да прославя Ерос: следователно "езикът ми е обещал, а не умът". Така че да не говорим повече по този въпрос - моята похвална реч не се ръководи от тези принципи, не бих могъл да го направя. Аз искам да кажа, с ваше позволение, само истински неща, по мой начин, а не да съпернича по вашите речи и да стана за смях. Така че, Федре, виж дали още има нужда от такава реч - да слушаме да се казва истината за Ерос, и то както се случи да дойдат думите и да се наредят фразите.

Федър и всички останали го помолиха, разбира се, да говори така, както смята, че трябва да се говори.

Клуб "Кибела", 2003