Клуб "Кибела" представя:

 

Платон

 

Въведение

Участници в пира: Аристодем, Сократ, Агатон, Федър, Павзаний, Ериксимах, Аристофан, Алкивиад, Диотима.

Аполодор и негов приятел Главкон

Аполодор: Струва ми се, че съм добре подготвен, за което ме питате. Понеже завчера се случи да се качвам от къщи, от Фалерон, към града, един от моите познайници ме видял отзад и отдалеч ме повика, като при това се пошегува.

- Фалеронецо - ми вика, - ей ти, Аполодоре, няма ли да почакаш?

И аз се спрях и го почаках.

- Аполодоре - ми каза той, - съвсем наскоро те търсих да те разпитам за угощението, дето са се били събрали Агатон, Сократ, Алкивиад и останалите присъствуващи и какво са говорили за любовта. И един друг ми разказа, според както го бил чул от Феникс, сина на Филип, но ми каза, че и ти си знаел. Той обаче не можа да ми каже нищо точно. Така че ти ми разкажи, понеже ти най-много имаш право да предадеш думите на другаря си. Но преди това ми кажи - рече той, - ти лично участвувал ли си в тази сбирка, или не?

И аз му отвърнах:

- Твоят човек, изглежда, не ти е разказал съвсем нищо точно, щом смяташ, че тази сбирка, за която ме питаш, е станала наскоро, та и аз да съм бил там!

- Действително мислех.

- Отде накъде, Главконе? - казах аз. - Не знаеш ли, че от много години Агатон не е в Атина, а пък откакто аз общувам със Сократ и съм взел присърце да знам какво говори или върши всеки ден, няма още и три години? Преди това обикалях, където ми попаднеше, и си въобразявах, че върша нещо кой знае какво, по-нещастен от когото и да било, не по-малко нещастен, отколкото си ти сега, понеже смяташ, че трябва да вършиш всичко друго, а не и да се занимаваш с философия.

- Не се подигравай - ми отвърна той, - ами ми кажи кога стана това събиране.

- По времето, когато сме били още деца - му рекох, - когато Агатон получил първа награда за първата си трагедия - именно на следния ден след жертвоприношението, което направил заедно със своите хоревти в чест на победата.

- В такъв случай много отдавна, както изглежда - рече той. - Но кой ти разказа? Да не би лично Сократ?

- Не Сократ, в името на Зевс - отвърнах аз, - но същият, който и на Феникс - беше един Аристодем, от Кидатенеон, дребничък човек, вечно бос. Той присъствувал на това събиране като един измежду най-горещите почитатели на Сократ по тези времена, както ми се струва. Впрочем аз попитах и Сократ за някои неща, които чух от него, и той потвърди, че така било, както Аристодем ми го разказа.

- Впрочем, защо не ми повториш разказа му? Тъй както вървим, пътят за града е съвсем удобен и за говорене, и за слушане.

Така вървяхме и същевременно си приказвахме за тия работи, така че, както ви казах в началото, аз съм отлично подготвен по въпроса. Ако трябва следователно и на вас да повторя този разказ, трябва да го направя. А и без това, когато сам говоря за философия или слушам други да говорят, освен ползата, която мисля, че извличам, изпитвам лично едно несравнимо удоволствие. А когато присъствувам на други разговори, особено каквито водите вие, богатите и търговците, и на мен ми става неприятно, и вас, моите другари, съжалявам, че си въобразявате, че вършите нещо кой знае какво, а нищо не вършите. А може би вие от своя страна ме смятате за нещастен и допускам, че вие мислите право; но че вие сте нещастни, аз не го допускам, а съм убеден.

Приятелят: Винаги си си същият, Аполодоре - винаги порицаваш и себе си, и другите и ми се струва, че ти чисто и просто смяташ всички за нещастни освен Сократ, като започваш със себе си. И откъде си могъл да получиш прозвището "благ", лично аз не знам: в думите си си винаги такъв - беснееш и към себе си, и към другите с изключение на Сократ!

Аполодор: Драги приятелю, явно е, че щом мисля така и за себе си, и за вас, съм луд и побъркан.

Приятелят: Не подхожда да спорим сега за тези работи, Аполодоре, ами направи това, което поискахме от теб, а не нещо друго - разкажи ми какви са били речите им.

Аполодор: Горе-долу следните - но по-добре да се опитам да ти разкажа и аз отначало, както той ми го разказваше.

Разказът на Аристодем

И така, каза ми, че срещнал Сократ и умит, и обут със сандали - нещо, което рядко правел, и го попитал къде отива в такъв красив вид.

- На вечеря у Агатон - отговорил той, - понеже вчера се ужасих от тълпата и се изплъзнах от церемонията по случай победата му, но обещах да присъствувам днес - затова именно съм се направил красив, за да ида красив при красив. А ти - добави той - какво ще речеш да дойдеш неканен на вечеря?

Аз му отвърнах:

- Така както ти речеш.

- Върви с мен в такъв случай, за да преправим поговорката в смисъл, че "Добрите отиват на ядене у добрите по своя воля". И Омир, изглежда, не само я е променил, но и се е подиграл с нея, понеже, характеризирайки Агамемнон като изключително добър във военното дело, а пък Менелай като "слаб воин", е представил Менелай да иде на угощението, дадено от Агамемнон след жертвоприношението, което направил - един по-долен човек да идва при по-добър, без да бъде поканен.


Гръцки бюст на Сократ

Като чул това, Аристодем казал:

- Страхувам се, Сократе, че и аз ще ида неканен на угощение не според теб, а според Омир - един прост човечец при учен мъж. Така че, като ме водиш, виж какво оправдание ще намериш, понеже аз няма да призная, че съм дошъл неканен, но че ти си ме поканил.

- Двама, вървейки единият пред другия... - отвърна Сократ - ще се посъветваме какво да кажем. Сега да вървим.

Като си разменили горе-долу такива думи, тръгнали да вървят. По пътя Сократ си мислил нещо и започнал да остава назад и понеже Аристодем се спирал да го чака, Сократ му казал да върви напред. Когато Аристодем се озовал пред къщата на Агатон, заварил вратата отворена и тук му се случило нещо забавно. Отвътре веднага изтичал да го посрещне един роб и го завел, където другите вече се били настанили по леглата и се канели да почнат вечерята. Веднага щом го видял, Агатон извикал:

- Аристодеме, съвсем навреме пристигаш, че да вечеряш с нас. Ако си дошъл за друго, остави го за друго време, че и вчера те търсих да те поканя, но не можах да те видя. Но как тъй не ни водиш Сократ?

Аз се обърнах и видях, че Сократ съвсем не върви след мен, така че трябваше да обясня, че сам аз съм дошъл със Сократ, поканен тук на вечеря от него.

- И добре си направил - казал Агатон. - Но той къде е?

- Той току-що вървеше зад мен и аз самият се чудя къде би могъл да се дене.

- Момче - казал Агатон на един роб, - иди да погледнеш и да доведеш Сократ! А ти, Аристодеме, възлегни при Ериксимах.

Докато един роб му миел краката, за да си заеме мястото на леглото, друг един роб дошъл и съобщил:

- Тоя Сократ се е върнал и стои при входа на съседите, аз го викам, но той не ще да влезе.

- Небивалици говориш - казал Агатон, - иди го повикай и да не си го изпуснал! 

Аристодем казал:

- В никакъв случай - оставете го. Той си има този навик - понякога се отстрани и стои, където се случи. Тук ще е съвсем скоро, както мисля. Така че не го закачайте, ами го оставете.

- Така трябва да постъпим, щом мислиш - рекъл Агатон. - А пък вие, момчета, почнете да поднасяте на нас, останалите. Поставяйте ни напълно каквото бихме искали, след като никой не ви надзирава, което аз никога не съм и вършил. Така че смятайте, че и аз, и останалите сме поканени от вас на вечеря, и ни обслужвайте така, че да ви похвалим.

След това те почнали да вечерят, а Сократ все не идвал. Агатон често искал да прати да го викат, но Аристодем не давал. Най-после дошъл, като се забавил не толкова дълго, колкото обикновено, но все пак по средата на вечерята.

- Тук, Сократе, разположи се при мен - му извикал Агатон - той заемал сам крайното легло, - за да вкуся, докосвайки се до теб, от мъдростта, която ти е дошла във входа. Понеже е ясно, че ти си я открил и тя е у теб - иначе ти не би тръгнал.

Сократ седнал и казал:

- Добре би било, Агатоне, ако знанието би било такова нещо, че да тече от по-пълното към по-празното, ако се докоснем един до друг, както водата в чашите тече по вълнен конец от по-пълната към по-празната. Ако такова качество има и знанието, аз високо ценя мястото си до теб, понеже мисля, че ще се напълня от теб с много, и то хубаво знание. Понеже моето е някак си просто или дори съмнително, като някакъв сън е, а твоето е и бляскаво, и силно преуспяващо - още в твоята младост то завчера така силно блесна и повече от трийсет хиляди елини станаха свидетели на неговата проява!

- Подиграваш се, Сократе - рекъл Агатон. - Към този въпрос - за твоето и моето знание - ние ще се съдим с теб малко по-късно, като вземем за съдия Дионис, а сега най-напред се обърни към вечерята.

След като Сократ възлегнал и вечерял, а също така свършили вечерята си и останалите, продължи разказа си Аристодем, те направили възлияние, изпели възхвала на бога и извършили останалите обичаи, след което вече пристъпили към пиенето. Тогава Павзаний подхванал да говори приблизително така:

- Е добре, мъже, как най-леко можем да понесем пиенето? За себе си мога да кажа, че действително ми е много тежко от вчерашното пиене и имам нужда малко да си отдъхна. Мисля, че така е и с повечето от вас, понеже бяхте вчера и вие. Така че вижте как най-леко бихме понесли пиенето.

На това Аристофан казал:

- Имаш право, Павзаний, да гледаме но всякакъв начин да пием леко, че и аз съм от тия, които се натопиха вчера.

При тези им думи Ериксимах, синът на Акумен, рекъл:

- Действително имате право. Но аз искам да чуя още един от вас. Как се чувствуваш, Агатоне, имаш ли сили за пиене?

- Не - отговорил той, - и аз нямам никакви сили.

- Късмет имаме, както изглежда - рекъл Ериксимах, - и аз, и Аристодем, и Федър, и тези тук, ако вие, най-страшните пиячи, сега се отказвате - понеже нас никога не ни бива. Сократ го поставям извън сметката - той може и едното, и другото, така че, както и да постъпим, той ще е все доволен. Понеже ми се струва, че никой от присъствуващите не е разположен към пиене на много вино, може би аз, говорейки какво наистина е пиянството, бих изглеждал по-малко неприятен. Че за хората пиянството е нещо лошо, това, мисля, ми е станало съвършено ясно от медицината. И нито аз бих искал да се увлека в пиенето с охота, нито бих съветвал другите, особено пък ако е още махмурлия от предния ден.

- Действително - го прекъснал Федър от Миринунт, - аз обикновено ти вярвам, особено ако говориш по медицински въпроси, но сега и другите, ако добре си помислят, ще се съгласят с теб.

След тези думи всички се съгласили да не прекарват днешното събрание в пиянство, но така да пият за удоволствие.

- Понеже е решено - казал Ериксимах - всеки да пие, колкото би искал, и да няма никаква принуда, предлагам да отпратим флейтистката, която току-що влезе - нека си свири сама или ако иска, нека посвири на жените вътре, а ние да прекараме днешната вечер в разговори. И какви да бъдат те, бих могъл, ако искате, да ви предложа. 

Всички заявили, че искат и го молят да предложи. И тъй Ериксимах казал:

- Ще започна както Еврипидовата Меланипа: "Не са мои думите", които ще произнеса, но на нашия Федър. Федър постоянно се възмущава пред мен: "Не е ли ужасно, Ериксимахе, че на някои други богове са съчинени от поетите химни и песни, а на Ерос, един толкова могъщ и велик бог, никой от толкова велики поети никога не е написал никаква възхвала? Ако искаш пък, погледни добрите софисти - те пишат възхвали в проза за Херакъл и за други, както отличният Продик. И това не е толкова за учудване, защото съвсем наскоро попаднах на една книга на един учен мъж, в която се произнасяше чудесна възхвала на солта, колко била полезна, а ще видиш и много други неща възпети. За такива сюжети са проявили голяма ревност, а до ден-днешен никой човек не се е осмелил да възпее Ерос достойно. Така да е пренебрегнат един такъв велик бог!" Мисля, че Федър има право да говори така. Така че и аз искам да окажа на Федър подкрепа и му доставя удоволствие и същевременно смятам за подходящо в настоящия момент ние тук да почетем тоя бог. Ако и вие споделите моето мнение, то ще имаме достатъчна възможност да прекараме времето в речи. На мнение съм всеки от нас да произнесе възхвала на Ерос, колкото би могъл най-хубава, поред отляво надясно, като започне пръв Федър, понеже той е и пръв поред и същевременно на него принадлежи темата на разговора ни.

- Никой няма да гласува срещу твоето предложение, Ериксимахе - се обадил Сократ. - Понеже не бих го отхвърлил нито аз, който твърдя, че не разбирам от нищо друго освен от това, което се отнася до любовта, нито, мисля, Агатон и Павзаний, още по-малко пък Аристофан, чиито занимания са свързани само с Дионис и Афродита, нито пък някой от другите, които виждам тук. Разбира се, ние, които сме разположени на края, не сме поставени наравно с предходните, но ако те биха казали достатъчно, и то по хубав начин, това ще ни стига. Но на добър час - Федър да започне с прославата си на Ерос.

И всички други се изказали в този смисъл и се присъединили към Сократовото предложение. Разбира се, нито Аристодем си спомняше напълно всичко, което всеки един е казал, нито пък аз си спомням всичко, което Аристодем ми разказа, но главното. И това, което сметнах, че заслужава да се запомни, него ще ви разкажа от речта на всеки от участниците.

Клуб "Кибела", 2003