Клуб "Кибела" представя:

  

Борбата с хомофобията и дискриминацията в спорта

Доклад 9988 на Комисията за култура, наука и образование към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, 22 октомври, 2003 г.

 

Докладчик: Тони Банкс, Обединено Кралство

 

Превод от френски: К. С. Кишишев

 


Съдържание

 

I. Проектопрепоръки

II. Изложение на мотивите – от Тони Банкс

Футболът - монография

Тенисът - монография

Заключение за положението на гейовете и лесбийките в спорта


 

Резюме

 

Спортът играе значима роля в социалната интеграция и практикуването му би трябвало да е достъпно за всички. Дискриминацията по отношение на лесбийките и гейовете не трябва повече да бъде толерирана в страните членки на Съвета на Европа.

 

Парламентарната асамблея е убедена, че борбата с хомофобията в спорта трябва да се води на същата основа, както тази с расизма и другите форми на дискриминация и в тази връзка изготви специфични препоръки, адресирани към страните членки, към спортните организации и към Комитета на министрите.

 

 

I. Проектопрепоръки

 

1. Парламентарната асамблея се произнесе срещу дискриминацията в спорта в своята Резолюция 1092 (1996), свързана по-специално с дискриминацията по отношение на жените в областта на спорта.

 

2. Тя напомня, че Олимпийската харта заявява, че “всяка форма на дискриминация по отношение на дадена страна или личност, била тя по расистки, религиозни, политически, сексуални или други мотиви, е несъвместима с принадлежността към олимпийското движение.”

 

3. Дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и на Протокол 12, чл.1 от нея, отнасящ се до генералната забрана на дискриминацията, и не е приемлива за страните членки на Съвета на Европа.

 

4. Спортът е ключов фактор за социална интеграция, затова, съгласно Европейската харта за спорта, участието в спорта трябва да е достъпно за всички.

 

5. Гейовете и лесбийките се оплакват от дискриминация по отношение участието им в спортни дейности, било то в рамките на обикновени спортни организации или в училище (учебни заведения).

 

6. Асамблеята счита, че борба с хомофобията в спорта, сред самите спортисти, както и в отношенията със зрителите, трябва да се води по същите мотиви, както тази с расизма и другите форми на дискриминация.

 

7. Като следствие на това, Асамблеята приканва страните членки:

 

-         да лансират активни кампании срещу хомофобията в спорта и да я включат към кампаниите, които вече се водят срещу ксенофобията;

 

-         да включат хомофобията и обидните реакции спрямо гейове и лесбийки сред мотивите, основаващи отправяне на обвинение за дискриминация и насилие въз основа на сексуалната ориентация;

 

-         да окачествят като наказуемо нарушение скандирането на хомофобски слогани в близост или на мястото на провеждане на спортни прояви, както е уреден вече случаят с расистките лозунги;

 

-         да се включат НПО на гейовете и лесбийките в тези кампании, както и във вземането на всякакви други мерки, необходими за създаването на климат на доверие.

 

8. Асамблеята призовава, от друга страна, европейските спортни организации да:

 

-         обявят като нарушение на техния устав разпространението на хомофобски лозунги и на други подобни обиди, както вече правят това по повод на проявите с ксенофобски и расистки характер;

 

-         призоват УЕФА да адаптира своя “план в десет точки за професионалните футболни клубове”, включвайки в него действия срещу хомофобията;

 

-         спуснат към професионалните спортни клубове конкретни насоки за противопоставяне на всякаква дискриминация – расизъм, ксенофобия, сексизъм, хомофобия; да лансират активни кампании срещу хомофобията и да я включат към съществуващите кампании срещу ксенофобията в спорта.

 

9. И накрая, Асамблеята препоръчва на Комитета на министрите:

 

-         да добавят към мотивите, изброени в чл.4 от Европейската харта за спорта, дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация;

 

-         да включат хомофобията и дискриминацията в спорта и образованието в подготовката на 10-та Конференция на министрите на спорта, предвидена за 2004 г.;

 

-         да се обърнат с призив към националните посланици за спорта, толерантността и феърплея да вземат предвид този елемент в реализирането на тяхната мисия;

 

-         да проучат възможността да се включи въпросът за хомофобията в рамките на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители по време на спортни прояви.

 


 

II. Изложение на мотивите – от Тони Банкс

 

Увод

 

Съветът на Европа играе голяма роля в областта на правата на човека. Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) забранява всякаква дискриминация спрямо гейове, лесбийки и бисексуални в четиридесет  и петте страни, които са я признали и ратифицирали.

 

Комитетът на министрите към Съвета на Европа потвърди, че Протокол 12 от този инструмент осигурява протекция срещу дискриминация въз основа на сексуалната ориентация. В същото време обаче, страните членки на Съвета на Европа все още не са подписали и ратифицирали този протокол. Европейският съд за правата на човека потвърди през 1999 г., че сексуалната ориентация действително е забранен от ЕКПЧ дискриминационен мотив.

 

Европейската харта за спорта от своя страна също обявява, че участието в спорта трябва да бъде достъпно за всички европейци.

 

По време на Европейската конференция за спорта, толерантността и феърплея, която се проведе в Кипър през май 2001 г., сексуалната ориентация бе дефинирана като един от мотивите за дискриминация в областта на спорта.

 

Г-жа Анс Звервер представи през 2002 г. предложение за препоръка във връзка със “ситуацията на лесбийките и гейовете в спорта в страните членки”. Този текст, който не беше анализиран в комисията, но който събра четиридесет и един подписа, предвиждаше “Комитетът на министрите да се обърне към засегнатите ръководни и експертни комитети да обобщят проучванията и изследванията до този момент (по смисъла на чл. 11 от Европейската харта за спорта), както и успешните приложени досега практики в тази област в страните членки.” [1].

 

Тази проектопрепоръка подчертава, че “Скорошни проучвания сочат, че (младите) гейове и лесбийки в страните членки на Съвета на Европа са поставени в неизгодно положение що се отнася до участието им в спортни дейности в рамките на тяхната местна спортна организация или в училищните дейности по физическо и спортно образование.”[2]. Настоящият доклад изследва положението на гейовете и лесбийките в аматьорския спорт и формулира препоръки за начина, по който образованието може да служи за насърчаване на спортуването сред всички млади хора.

 

Спортът може да бъде практикуван и наблюдаван на най-различни нива. В настоящия доклад се изследва също и начинът, по който добрите и лошите практики на някои професионални спортове биха могли да бъдат превърнати в правила и модел за поведение и в инициативи, ползващи се с политическа подкрепа.

 

Явявайки се като последващ ангажиментите, поети от Съвета на Европа[3], настоящият доклад продължава по един активен начин действията, подкрепени вече от страните членки. Сегашното положение на гейовете и лесбийките в спорта в рамките на отделните страни членки е обяснено подробно в изложенията на националните правителства, включени в доклада.

 

“Спортът е ключов фактор за социална интеграция”[4] и настоящият доклад признава, че положението на гейовете и лесбийките в спорта трябва да се възприема от по-широкия ъгъл на позициите им в обществото.

 

Какъв е проблемът?

 

Преди да изучим въпроса в детайли, трябва да определим защо положението на гейовете и лесбийките в спорта поражда проблеми.

 

Кой се оплаква?

 

Защо да си правим труда да вдигаме толкова шум около хомофобията, при положение, че противно на жертвите на расизма в спорта, много малко спортисти на високо ниво се оплакват, че са станали жертва на хомофобия?

 

Дали е така, защото сред спортистите на високо ниво няма нито гейове, нито лесбийки? При положение, че 5% от населението[5] са хомосексуални, отговорът очевидно е негативен.

 

Или пък това се дължи на факта, че хомосексуалните атлети не са засегнати от хомофобия или не им пука за това? Вярно е, разбира се, за някои от тях, но според това, което показват този доклад и проучванията, извършени от спортните организации, националните правителства и спортните институции в цяла Европа, случаят не е такъв за много други.

 

Т.е., ако допуснем, че гейовете и лесбийките са представени на всички спортни нива и че случаите на хомофобия са реални, ще трябва да установим дали някои от тях просто не желаят да говорят по този въпрос, понеже се страхуват от реакцията на публиката, на медиите, както и на техните спортни власти, и (или) се боят от евентуално “разлюбване” от страна на техните спонсори, както и от негативно отражение върху бъдещето на кариерата им.

 

Защо е важно?

 

Никой не трябва да бъде ощетяван въз основа на дискриминация и всички страни членки на Съвета на Европа се опитват да осигурят равенство между своите граждани. Следователно хомофобията не трябва да бъде препятствие за който и да е желаещ да спортува като аматьор или на професионални начала, или да бъде зрител.

 

Спортът трябва винаги да поражда оптимизъм у този, който го практикува или наблюдава, а един атлет, който не е изцяло концентриран, не може да даде всичко от себе си. С други думи, необходимостта да крие своята сексуалност или да търпи предразсъдъците на другите би могла в най-добрия случай да превърне живота му в неприятен и нещастен (това, до което спортът не трябва да води в никакъв случай), а в най-лошия – да доведе спортиста до прекратяване на състезанието или дори до възприемането на деструктивно поведение.

 

Спортът при хомосексуалните

 

След като разгледахме ситуацията на гейовете и лесбийките в спорта по принцип, е важно да отбележим и ролята, която играят клубовете и спортните събития за хомосексуални, както и да изследваме предразсъдъците, които ги заобикалят.

 

Европейската спортна федерация на гейовете и лесбийките (EGLSF) е реализирала множество проучвания в тази област и макар настоящият доклад да няма за цел да преповтаря и копира документите, които тя е издала, целесъобразно е да вземем под внимание следните моменти:

 

1. Отделните спортни клубове за гейове и лесбийки се развиват с пълна сила – за това свидетелстват  множеството положителни мерки, взети в полза на участието на хомосексуалните в спорта. Ето как отговори на писмото, интересуващо се от положението в Дания във връзка с изготвянето на този доклад, правителството на тази страна: “в Дания има множество спортни клубове за гейове и лесбийки... [които]... са пълноправни членове на нашите федерации и получават обществена помощ, равна на тази, която се отпуска на другите клубове”[6]. Въпреки че си заслужава да се поздравим за това съблюдавано равенство между клубовете, без значение какви са те, трябва да се поинтересуваме от причините, породили създаването на такива отделни клубове.

 

EGLSF разкрива една от причините за създаването и популярността на тези клубове: “наличието, освен всичко друго, на силната мотивация да се избяга от “мачо-културата”, която доминира все още в много от “нормалните” спортни клубове”[7].

 

При все това, в отделен доклад, EGLSF привлича вниманието и върху анкетата от 1998, проведена в Университета в Ротердам сред 1600 представители на спортни организации, включително сред членове на хомосексуалните общности и малцинствата: “Огромното мнозинство отговори, че спортът трябва да се практикува заедно, а не отделно, разделено. Изглежда има сериозна опозиция, много силно чувство срещу разделението в спорта”[8].

 

2. EGLSF отбелязва: “В наши дни много спортисти и от двата пола се смущават от своята хомосексуалност и се опитват да достигнат едно по-високо конкурентно ниво. Те желаят да участват в съществуващите лиги, в официалните турнири”[9]. Оказва се обаче, че различните спортни федерации в различните страни имат различно (бел. прев. – оригинален курсив) отношение спрямо това интегриране в “редовния” спорт. Докато някои държави и федерации реализираха прогрес по отношение на участие в игри за гейове или в аналогични състезания и тяхната подкрепа, ето някои крещящи от предразсъдъци примери, приведени от EGLSF:

 

“1998 – Дюселдорф, Германия

 

Западногерманската баскетболна федерация « Westdeutscher Basketball Verband e.V. » отказва присъединяването на лесбийския спортен клуб « Weiberkram Düsseldorf e.V. » поради експлицитната цел на последния, която е насърчаване на движението за еманципация на лесбийките и тяхното видимо присъствие в обществото”[10].

 

“1998 – Амстердам, Холандия

 

ISU (Международният съюз по кънки) заплашва с изключване от бъдещи състезания фигуристите, които участват в каквито и да са гей-игри. Въпреки че решението предизвика протести във всички среди (в хомосексуалната и хетеросексуалната преса, в политическия свят, в EGLSF, в стотиците писма и електронни съобщения), ISU отказва да отстъпи.

 

По време на Гей-игрите, състезанието по фигурно пързаляне бе отменено и се превърна в “публична тренировка”. Някои фигуристи участваха с маска на лицето.”[11].

 

Страните членки трябва да се опитват да унифицират поетите ангажименти във връзка с международните спортни организации. Някои страни вече са поели такива ангажименти под формата на директиви за феърплей, но тези документи трябва открито да отбележат хомофобията и положението на гейовете и лесбийките в спорта. Тези ангажименти се нуждаят също така и от подкрепа под формата на специални кредити.

 


 

Футболът - монография

 

“Всяка година расизмът и ксенофобията се проявяват седмица след седмица в националния и европейския футбол. Обидите, адресирани към играчите от други играчи, лозунгите под формата на расистки обиди, които крещят феновете на и извън стадиона и присъствието на крайно десни организации, опитващи да използват футбола за разпространение на посланията си...”[12].

Ако във футбола проблемите идват от расизма, в други спортове такъв е случаят с хомофобията. Двете впрочем не се изключват, понеже една анкета, проведена през 2003 от MORI в рамките на проекта Stonewall’s Citizenship 21 разкри, че “хората, които подхранват предразсъдъци срещу дадено етническо малцинство са два пъти повече в сравнение с  тази част от населението, настроена срещу гейовете и лесбийките (33% срещу 17%) [13].

 

Много от инициативите, възприети по повод борбата срещу хомофобията във футбола, са обвързани с антирасистки мерки:

 

1. Buendnis Aktiver Fussballsupporters (BAFF), партньор на “Футболът срещу расизма в Европа”, лансира през декември 2002 харта от седем точки, изискващи действия срещу хомофобията във футбола. Сред препоръките й фигурират включването “не само на антирасистки параграф, но и на анти-хомофобски такъв в устава на всеки стадион или клуб...по модела на правилата, валидни за стадионите на FC St. Pauli или на MSV Duisburg »[14] [и лансирането “от страна на DFB и на DFL на проект,с който ще се анализира хомофобията в немския футбол, по-специално с помощта на документи, с цел да се изготви и реализира методика за отслабването й” [15].

 

2. Кампания на Футболната Асоциация (F.A.) на Великобритания срещу хомофобията

 

Правилникът на Футболната Асоциация на Великобритания подчертава изрично недопустимия характер на хомофобската дискриминация: “Никой член не трябва да извършва дискриминационни действия въз основа на етнически произход, цвят на кожата, раса, националност, религия, пол, сексуална ориентация или някакъв недъг“[16]. Въпреки слуховете, обаче, сред националните медии за специална кампания на FA срещу  хомофобията (по модела на приветстваната с аплодисменти инициатива “Да изритаме расизма от футбола”), такава специална политика не бе възприета.

 

FA в действителност поддържа един по-широк антидискриминационен подход, чийто заслуги бяха поставени под прожекторите със следните думи на Люси Фолкнър, оглавяваща отдела за етиката и спортсменството в рамките на FA: “Ако задържим твърде много прожектора върху някоя група, като хомосексуалната общност наример, рискуваме да попаднем сред стереотипите. Бъдещите кампании ще се ситуират без съмнение в една по-широка перспектива. Предпочитаме да напомняме на хората нашата ясно афиширана политика, според която никоя форма на дискриминация, включително тази на основа на сексуалната ориентация, не е допустима и не ще бъде толерирана” [17].

 

Според дисциплинарната процедура на FA, хомофобската дскриминация трябва да бъде третирана на същите начала, както тези въз основа на цвета на кожата, расата, религията, недъзите и други мотиви, като предвидените санкции за такива нарушения автоматично биват удвоявани, след това “утроявани, учетворявани и т.н. при последващи рецидиви” [18].

 

Политиката за морално и етично поведение на FA, приета през 2002 г., бе изработена със съгласието на хомосексуални групи, а специално създадени работни групи тази година ще насърчават гейовете футболисти “да се противопоставят на всякакво неуместно поведение спрямо тях или поне да сигнализират за такова”[19].

 

Джим Аткинсън, бивш директор по развитието към Sport England и открит гей, смята, че трябва да аплодираме работата, свършена от FA в областта на равенството, но отбелязва също така, че една по-широка перспектива концентрира в по-голяма степен вниманието върху по-медийните аспекти на дискриминацията: “Поставянето на акцента от страна на FA върху въпроса за сексуалността е друга тема, отделно дело.За FA приоритетният проблем е етническият. Това си е истински динамит, понеже вече е имало сериозни случаи на расизъм и FA се зае с решаването им.... От друга страна, запознати сме само с няколко редки хомофобски поведения, макар да знаем, че явлението наистина съществува”[20].

 

С цел да засилят ангажиментите си за спазване на равенството по въпроса за сексуалната ориентация, FA и други национални футболни асоциации могат:

 

-         да се откажат от по-общия подход за третиране на дискриминацията и да насочат усилия само в някои нейни форми – хомофобията, например, както са направили вече с расизма. Това би позволило също така да се отделят специални финансови и човешки ресурси за инициативите, посветени на гейовете и лесбийките.

 

-         да предприемат или прилагат конкретно насочени политики. В случая на FA става дума за анти-хомофобската кампания, проведена през 2000 с подкрепата на премиера, на Стоунуол и Кейт Хоуи, британския министър на спорта тогава. Но предвиденият график за печатните анти-хомофобски кампании не бе следван до края. Такива инициативи биха осигурили едно по-сериозно внимание от страна на медиите, феновете и футболните среди изобщо.

 

-         Като се има предвид тенденцията за премълчаване на хомофобските поведения, клубовете трябва да бъдат насърчавани да поемат повече отговорности в решаването на проблема.

 

Специализираното гей списание reFRESH също се съгласи, че хомосексуалната общност трябва да допринесе за изкореняването на хомофобията от футбола [21]. Съобщаването за хомофобски поведения ще насърчи FA да предприеме и други действия и ще оправдае отделянето за тази кауза на допълнителни ресурси, както и възприемането на по-конкретни политики.

 

3. “Операция Athena” (полиция на Великобритания)

 

Операцията Athena произлиза от една инициатива, целяща “насърчаването на антирасизма, расовото равенство и анти-хомофобията в спорта, за да се създаде една спортна среда, в която всеки да може да бъде зрител, състезател, треньор или шеф, без да трябва да търпи дискриминация от какъвто и да е вид”[22]. Придружителният документ, съдържащ серия от стратегически и тактически възможности за постигането на тази цел, е специално предназначен за използване от всички членове на метрополската полиция (на Великобритания), но най-вече от кварталните полицаи и тези, които се занимават в частност с инциденти, свързани с прояви на омраза.

 

Морално-етичният елемент на доклада е свързан с отделното отбелязване на хомофобията в него и изброяването на начините, по които полицаите трябва да се опитват да се концентрират към този тип дискриминация в спорта, което започва от изграждането на отношения с хомосексуалната общност и стига до ефективното справяне с викането на хомосексуални обиди и лозунги по време на футболни мачове, действия съобразно закона от 1999 относно нарушенията и безредиците във футбола.

 

Във всеки случай докладът насърчава методите за борба с “расистки и непристойни лозунги” във футболните клубове, които също биха могли да се включат в нея: “създаване на контакти с футболните клубове с цел да се осигури място в програмите на мачовете или в клубните списания за хвърляне на светлина върху подобни престъпни поведения”[23] и “възприемане на дискретни полицейски методи по време на някои футболни срещи”[24].

 

Какво е положението на гейовете и лесбийките във футбола?

 

Споменатите по-горе инициативи разкриват, във вариращи рамки, част от поетите ангажименти за борба срещу хомофобията в спорта. Но “докато проблемът с расизма в спорта бива все повече и повече признаван, дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация в спорта (все още) се крие зад завеса от мълчание.Съществуват много предразсъдъци по отношение на хомосексуалните спортисти – ето защо атлетите крият сексуалната си ориентация”[25].

 

Някои инициативи идват да покажат също така, че можем да направим много повече и че са необходими реални ресурси, както и съвсем конкретни ангажименти в подкрепа на думите в защита на равния шанс.

 

Известни са многобройни случаи на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация във футбола. Ето два примера:

 

  • Justin Fashanu :

 

2 май, 1998 – Професионалният футболист Justin Fashanu, поданик на Обединеното Кралство, бе открит мъртъв в Лондон, обесен. На 19 години той подписа през 1980 г. договор с ФК Нотингам Форест. През 1981 той е осъзнал, че е хомосексуален, но разкрива публично този факт едва десет години по-късно. Моралният тормоз, който е трябвало да преживее през тези години бе доказан, включително чрез подробностите, публикувани в автобиографията на Brian Clough, тогавашен треньор на Нотингам Форест, който споделя за един разговор  между двамата след като е дочул слуховете, според които футболистът посещавал гей барове: “Откъде си купуваш хляб?”, попитах го аз. “Ами от хлебарницата”. “А откъде си купуваш месо?”. “От месаря”. “Тогава защо ти трябва да ходиш в тия гадни педалски клубове?”[26].

 

Двадесет години по-късно малко неща са се променили: статистически е сигурно, че част от 5000 професионални футболисти на Острова са гей, но Justin Fashanu си остава единственият британски професионален футболист, направил хомосексуалността си публично достояние.

 

·        Graeme Le Saux

 

“Като вече бивш играч, смятам за немислимо един футболист да може да разкрие публично своята хомосексуалност по време на кариерата си, освен ако не е близо до отказване, понеже той просто повече няма да бъде допуснат до съблекалните” (Тони Каскарино[27]).

 

Футболът е спорт на мачовци и който не отговаря на стереотипите на другите играчи и на феновете, бива подложен на обиди. Греъм Льо Со, играч на Челси (понастоящем на Саутхямптън), е женен и има две деца, но години наред бе безпокоен по повод на предполагаемата му хомосексуалност. Този етикет, който за пръв път му бе окачен по времето, когато още играеше в Блекбърн, произлезе от неговите “немачовски” хобита, сред които например изкуството. По време на финала за Купата на FA през 1999 между Челси и Ливърпул, голмайсторът на Ливърпул (понастоящем на Манчестър Сити) Роби Фаулър (който също е и негов съотборник в националния отбор на Англия) го изрита по задните части, наричайки го “женичка” и “педал”. За тази си проява (и за още един инцидент) Роби Фаулър бе наказан от FA с глоба от 32000 лири и лишаване от състезателни права за 6 мача, но след инцидента Льо Со заяви: “Последните седмици бяха трудни поради целия този медиен  натиск върху мен и неизбежно негативните реакции спрямо мен от страна на феновете в резултат на тази афера”[28] .

 

Във футбола също съществуват различия между мъже и жени. Гей футболистите (както и други спортисти) са започнали, според холандски изследователи, да практикуват спорта поради факта, че са съществували специални футболни клубове за гейове.

“Преди, те се отвращаваха от спорта и гимнастиката поради конкурентните и мачовски поведения, свързани с тях”[29]; впрочем, футболът е сред най-мачовските спортове!

 

“За лесбийките е обратно, понеже те се справят много добре с по-твърдите спортове”[30], но това не означава, че те не биха страдали от същия тип тормоз. Мъжете, които играят футбол трябва да бъдат мачовци, такива трябва да са и жените в този спорт. Всъщност, в очите на мнозина, една по-мъжествена жена задължително е лесбийка. Футболистките, лесбийки или не, са изложени на хомофобия. Ето няколко примера за това, идващи от Италия: 

 

-         “Прекалено много са лесбийките сред футболистките” –  Michele de Caminata, президент на италианския футболен клуб Адзуре Бреша, разпуска отбора (1995, Бреша, Италия).

 

-         Един италиански съд отхвърли жалбата на аматьорски женски футболен отбор по повод обвинения в лесбийство към членовете му с мотива, че не е престъпление да кажеш на някого, че е хомосексуален.[31].

 

Съществуват примери и за съдии гей, които са подложени на дискриминация чрез “хомофобски лозунги срещу арбитри в Премиер лигата, заявили открито, че са гей”[32] в Холандия, а можем да цитираме също така и заглавие от таблоид от Острова “Тази вечер съдията е гей”[33].

 


 

Тенисът - монография

 

“Федерациите членки трябва да гарантират, че играчите, имащи право да се състезават, ще получат същото това право. В никакъв случай  не трябва да се допуска расова дискриминация или политическа намеса”[34] (Конституция на Международната Федерация по Тенис – ITF).

 

Тази декларация на ITF свидетелства за ангажимента, поет от същата, за причисляването на този вид спорт към “антирасистките”, но не съдържа и дума за борба с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Lawn Tennis Association, която функционира във Великобритания, пое аналогичен ангажимент, подписвайки Хартата за расово равенство в спорта, документ, изготвен от Sporting Equals в партньорство със Sport England и Комисията за расово равенство. При все това, и в този случай не става дума за тотално изкореняване на дискриминацията по признака сексуалност.

 

В тенис-средите няма играчи, които открито са признали, че са гей, което дава право да се мисли, че или състезателите крият своята сексуална ориентация, или се сблъскват или страхуват от сблъсъка с разни препятствия, тренирайки този спорт.

 

Проблемите със сексуалната дискриминация съществуват и в тениса, както в много други спортове. Следните примери биха могли да се отнасят и за други професионални спортове:

 

1. Никакви действия не са били предприемани срещу играчи, отправили хомофобски забележки по отношение на своя спорт. ATP, асоциацията на професионалните тенисисти (мъже), все пак  има “стриктни правила, позволяващи да се наказва един играч, отправил обиди или клевети (в това число хомофобски, на корта или извън него). Максималната санкция е глоба от 100.000$, придружена от лишаване от състезателни права за 3 години”[35]. Въпреки това обаче, някои играчи съвсем безнаказано са изразявали извън корта, по време на интервюта и пресконференции, хомофобски възгледи, включително по повод мачове и състезатели (противници). Ето защо хомосексуалните, които избират да градят професионална кариера в тениса, не са достатъчно защитени срещу дискриминация на работното си място.

 

Пример: “Тогава отправих истински куршум от втори сервис. И топката падна на линията, дори не я напускаше. А тоя тип (не ви ли прилича малко на педал с тия коси) обявява, че топката е в аут! Не можех да повярвам...”[36] (Горан Иванишевич).

 

2. В женския тенис има състезателки, които са открити лесбийки, но това не означава, че те не са обект на дискриминации.

 

“Сексуалните предпочитания на състезателя не са проблем за зрителите; това го мислят обикновено специалистите от маркетинга. Ако признаете, че сте гей или бисексуален, с вас е свършено. Ако за един певец това може да мине, за един атлет е немислимо”[37] (Мартина Навратилова).

 

Както и в други спортове, тенисистите, признали своята хомосексуалност или чиято сексуална ориентация е била разкрита от трети лица, са загубили огромни суми, заради щетите, които този факт им нанася в сферата на рекламата и публичността:

 

-         Тенисистката Били Джийн Кинг загуби повече от милион долара от рекламни договори през трите години, последвали разкритието за една нейна хомосексуална връзка. “Тя беше единственият играч от световна величина без рекламен договор за спортна екипировка... Докато Кинг губеше по този начин милиони, Трейси Остин, контузена, но сгодена за мъж, продължаваше да трупа тлъсти чекове, макар контузията й да я държеше извън корта”[38].

-         “Да говори открито за своето лесбийство й коства загубата на доста изгодни рекламни договори, но по този начин тя се превърна във фар на смелостта и независимостта, който се извисяваше далеч извън пределите само на тениса. Проблемът е само в това, че тя е без съмнение доста необикновена, за да служи за модел за подражание”[39].

 

Макар Мартина Навратилова да държи световния рекорд на всички времена за брой турнирни победи, тя винаги е имала по-малко рекламни договори от своите колеги (аналози) сред мъжете или от своите по-“женствени” съпернички.

 

През 2000 г. Субару подписа договор с Навратилова и други  атлетки, за да рекламира своя модел Forester, което отбелязва може би началото на по-доброто приемане на лесбийките спортистки в областта на рекламата. Но Навратилова вече се е издигнала над своя спорт, тя се превърна в знаменитост заради своята личност. Рекламните компании я третираха неравностойно по време на спортната й слава и в техния все още доста конвенционален свят по-малко опитните и неутвърдени тенисистки лесбийки рискуват да продължат да бъдат дискриминирани по отношение на парите от реклама.

 


 

Заключение за положението на гейовете и лесбийките в спорта

 

-         Спортът по нищо не се отличава от останалите сфери на обществения живот, що се отнася до прояви на дискриминация спрямо гейове и   лесбийки, както и на хомофобия.

 

-         Най-често срещаната форма на дискриминация е смесица от мълчание и неизвестност, която води до утвърждването в спорта на една крайно хетеросексуална среда. Спортните власти запазват мълчание относно участието на хомосексуални състезатели в спортни прояви, макар че можем да цитираме няколко редки изключения от това правило. Голямата част от спортните организации нямат и представа за наличието на хомофобия или дискриминация по отношение на гейовете и лесбийките в областта, която е от техните компетенции и власт.

 

-         Почти никой професионален спортист, от каквато и да е дисциплина, не обявява своята хомосексуалност по време на кариерата си, което се дължи отчасти на страха от дискриминация.

 

-         Младите гейове и лесбийки крият своята хомосексуалност от спортните си клубове, както са го правили и в часовете по физическо възпитание в училище. Ако им се случи да практикуват доброволно някакъв спорт, хомосексуалните – предимно младите – рано или късно се отказват от него поради недружелюбната атмосфера спрямо гейове, лесбийки и бисексуални. И всичко изглежда сякаш хомосексуалността е несъвместима с това да бъдеш спортист от сравнително висока класа.

 

-         Хомофобските лозунги и обиди са нещо обичайно срещано в спорта и най-вече в популярните спортове като футбола. Много редките пилотни проекти още не са завършени.[40]. В последно време Английската футболна асоциация оповести кампания за борба срещу хомофобията. Все пак изглежда в някои спортове такива пилотни проекти вече са дали някакви положителни резултати (плуване, волейбол и някои други несъстезателни спортове). [41].

 

-         В отговор на механизмите за социална изолация и поради мотиви за самоопределяне, гейовете и лесбийките в много страни в Европа си имат свои спортни клубове. В някои страни членки на Съвета на Европа тази тенденция е призната или дори официално подкрепяна от спортните власти.

 

-         Само в няколко страни членки въпросът за хомосексуалните в спорта е третиран в специален документ, съвременен, и (или) е създадена политика, отнасяща се до хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация в спорта.

 


 


[1] Положение на лесбийките и гейовете в спорта в страните членки – предложение за препоръки Док. 9357, 4 февруари, 2002.

 

[2] Пак там.

 

[3] 26 септември, 2000: Асамблеята приема Препоръка 1474 (2000), отнасяща се до положението на гейовете и лесбийките в страните членки на СЕ. Сред другите предложения, страните са помолени да вземат положителни мерки за борба с хомофобското отношение, включително в спорта (параграф 11). 27 април, 2001 (Никозия): дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация е включена във Финална декларация за спорта, толерантността и феърплея, приета по случай 3-та Кръгла маса по въпросите на спорта, толерантността и феърплея.

 

[4] Walter Schwimmer, Генерален секретар на СЕ, по повод на 9-та Неформална конференция на министрите на спорта, Братислава, 30 май, 2000.

 

[5] GISAH & NCS Research 1996.

 

[6] Писмо на Brian Mikkelsen, Министър на културата на Дания, до Tony Banks MP, 25 юни, 2003.

 

[7] Offside – Европейският документ за дискриминацията спрямо гейове и лесбийки в спорта”, 1999 (предговор)

 

[8]Building Bridges” – Доклад на Кръглата маса, 5-6 март, 1999, Конферентен център Madurodam, Хага, Холандия (стр. 6)

 

[9] Offside – Европейският документ за дискриминацията спрямо гейове и лесбийки в спорта”, 1999 (стр. 5)

 

[10] пак там

 

[11] пак там

[12] “Targeting Discrimination in Football”, брошура публикувана от “Football Against Racism in Europe”, 2003.

[13] Проучване MORI “Профилиране на предразсъдъците”, поръчано по проекта Stonewall’s Citizenship 21, Великобритания, 2003.

 

[14] Buendnis Aktiver Fussballsupporters (BAFF), анти-хомофобска харта в седем точки, 2002.

 

[15] Пак там

 

[16] Наръчник на FA “Rules of Association”, стр. 22.

 

[17] “Sweet FA ?”, статия, публикувана в  reFRESH Magazine (Великобритания), септември.

 

[18] Бележка на FA по процедурите “отнасящи се до констатирано неприлично поведение преди, по време или след мачовете”

 

[19] Люси Фолкнър, от FA, цитирана в “Sweet FA ?”, статия, публикувана в  reFRESH Magazine (Великобритания), септември.

 

[20] Джим Аткинсън, бивш директор на развитието към Sport England, цитиран в  “Sweet FA ?”, статия, публикувана в  reFRESH Magazine (Великобритания), септември.

 

[21] “Sweet FA ?”, статия, публикувана в  reFRESH Magazine (Великобритания), септември.

[22] Athena-Sport Spectrum, Metropolitan Police, ноември 2001, стp. 4.

[23] Athena-Sport Spectrum, Metropolitan Police, ноември 2001, стp. 4.

[24] Пак там

[25] Статия на EGLSF, появила се в брошура озаглавена “Targetting Discrimination in Football” и произведена от  « Football Against Racism in Europe », 2003.

[26] Автобиография на Brian Clough.

 

[27]  “It is Time to be open”, статия във вестник от Тони Каскарино, бивш играч на Острова.

 

[28] “Le Saux : Fowler row will not affect my game”, Barclaycard Premiership News on the internet (27 март 1999).

 

[29] Hekma, 1994.

 

[30] Пак там.

 

[31] Откъс от Offside”, 1999, стр.6

[32] Експертен документ, озаглавен “Don’t ask, don’t tell », Ben Baks.

[33] Пак там

 

[34] Конституция на ITF Ltd., 2003, p.39.

 

[35] Електронно писмо от Nikola Аrzani, директор по връзки с обществеността към ATP за Европа, до Tony Banks, 20 август, 2003.

 

[36] Горан Иванишевич, пресконференция след победата му на Уимбълдън 2001.

 

[37] Интервю на Мартина Навратилова, The Sunday Times”, 1996.

 

[38] Festle, MJ : Playing Nice : Politics and apologies in Women’s Sports. New York 1996, 239

 

[39] Adam Sweeting, критик от  Guardian, негово мнение в рамките на специално предаване по BBC, посветено на Мартина Навратилова след отказването й през 1994.

[40] Холандия: (I) KNVB-afdeling west en ABD-NHN-project 2000 ; (II) the Diopter pilot GISAH-NCS-NOC*NSF project 2000 ; Германия: Tatort Fußball, Germany-BAFF-project.

[41] От статистическа анкета, проведена от EGLSF през 1999 г., се налага изводът, че в Германия и Холандия много плувци и волейболисти – гейове и лесбийки – се присъединяват към “редовните” национални или регионални спортни асоциации, към които се числят съответните спортове.

 

Клуб "Кибела", 2004