Клуб "Кибела" представя:

[ Съдържание ]  

Хомосексуалността в литературата за деца и юноши

Thomas Chaimbault
(превод със съкращения)

Заключение

Представата за хомосексуалността постепенно се подобрява, особено от 2000-та година насам - от песимистична, дори трагична, до много по-позитивна. Хомосексуалният човек вече не е само някой си болен от СПИН, а може да бъде момче/момиче, което преживява, както всички свои връстници, първата си любов. Тази любов е необичайна, защото е табу. За нея се избягва да се говори. И именно мълчанието витае над първите романи, които разказват за хомосексуални истории, мълчание - символ на трудностите при общуването и породено от нетолерантност и хомофобия. При все това, също както всеки друг млад човек, хомосексуалният юноша/девойка има нужда от модели и опорни точки. Поради вероятността да възприеме асоциален модел на поведение, именно в книгите той ще намери отговори на въпросите си; всъщност не толкова отговори, колкото насоки, които после сам да асимилира и интерпретира. Литературата има тази роля да спомага за откриването на света, на другите, на себе си. Също така, тя остава реалистична, говорейки за трудностите при приемане първо на себе си, а после при признаването на хомосексуалността си пред обществто, което в по-голямата си част е хетеросексуално, при изправяне срещу неразбирането, дори откровеното противопоставяне от страна на приятели и семейство. Следвайки еволюцията на обществото, и с цел тя да бъде по-добре обяснена на децата, все повече издания засягат въпроса за хомосексуалните родители, както от гледна точка на самите родители, така и от тази на децата, по един обикновен и реалистичен начин, т.е. без демагогия или фалшива свенливост. И накрая, появата на комикси показва интереса, който съществува към хомосексуалността, вече не в плоскостта на изграждане на самоличността, а през призмата на приучаване към толерантност.

Самото четене не съвпада с времето, за което прелистваме страниците. Има един цял последващ го процес, повече или по-малко съзнателен. Една неочаквана дума, едно изречение, прочетени и забравени или пък отбелязани в тетрадка, стигат, за да се създадат алтернативи, за да се пречупят стереотипи. Подобно, една книга, посветена на дадена дискриминация, може да помогне на хомосексуалните младежи да осъзнаят и приемат своето различие. Нека цитираме отново Michèle Petit: "не непременно някой текст, съвпадащ със собствения опит на читателя, е това, което ще му помогне да се разкрие и да устои на враждебността и негативните реакции". Нещо повече, прекалено голямото сходство дори може да се окаже вредно. Един текст би бил по-ефикасен, ако въвежда метафора, поглед отстрани, дистанциране. Това не означава разбира се, че не трябва да има романи за хомосексуалността, напротив. Разказът за трудностите на живота, за препятствията, които се появяват дори при най-обикновена проява на любов, могат да помогнат не само на младите, които си задават въпроси относно своята сексуална самоличност, но също и на други, които смятат, че изпитват на гърба си подобен вид отхвърляне. Решенията съвсем не са многобройни, нищо няма по-голяма сила от общуването - с някой близък или със себе си, посредством книгата. 

Към библиографията >>

 

 

Клуб "Кибела", 2004