Клуб "Кибела" представя:

 [ Съдържание ]

История на хомофобията

Риктор Нортън

3. Късната Римска Империя и ранните Средни векове

Оригинал на английски / The original version in English
Превод от английски: Виолина Иванова

Последният действително езически римски император, Хелиогабал, бил посветен в един сирийски култ към слънцето. Също както последователите на Кибела, той често участвал в хомосексуална проституция в храма. След неговото убийство братовчед му император Александър Север (управлявал през 222-35 г. от н.е.), чиято майка била християнка, решил да прекрати подобни декадентски удоволствия. Той изпратил в заточение хомосексуалните, които били активни в политическия живот и наложил тежки глоби на ексолетите - хомосексуални проститутки и придружители на войниците, чийто занаят процъфтявал в Рим, а също и на хетеросексуалните проститутки и сводниците.

Потискане на проституцията

Север се въздържал да потисне напълно ексолетите, само защото се страхувал, че ще загуби данъчните приходи, които му трябвали за реставрацията на цирка, амфитеатъра и стадиона. След неговата смърт Рим се намирал в състояние на непрекъсната гражданска война, през която за 12 години се сменили 12 императора. Близо две трети от населението на империята произхождало от Близкия Изток — сирийци, евреи, иберийци и голям брой хора, които почитали Кибела. Обществото станало драстично разделено и не-римско.

Император Филип (управлявал през 244-49 г. от н.е.), син на бедуински вожд и майка християнка, се опитал да обърне вълната. Той обявил ексолетите изцяло извън закона като най-видните изпълнители на не-римски ритуали и "експлоататори" на имигрантите. Така, отново, хомофобията се оказала по същество породена от страха на един (полу-)християнин от "чуждия начин на живот".

Организираната християнска църква също започнала да налага своите разбирания. През 305-6 г. на църковния събор в Елвира се забранило даването на последно причастие на педерастите (мъже, извършващи хомосексуални действия с непълнолетни). През 314 г. на събора в Анкира (сега Анкара) в Мала Азия всички хомосексуални били изключени от получаване на причастие и за нещастие това решение станало основата на всички по-късни църковни закони. През 323 г. император Константин приел християнската вяра, с което окончателно била определена и нерадостната съдба на хомосексуалните.

През 342 г. неговите могъщи синове, императорите Констанс и Констанций ІІ, които управлявали съответно Източната и Западната империя, обявили съвместно, че "законът трябва да бъде въоръжен със сабята на отмъщението", за да отърве земята от "пасивните" хомосексуални, "онези мъже, които се венчаят за мъже сякаш те самите са жени”. Двамата сърцати синове продължили натиска върху привидно неукротимите ексолети.

Църковните канони станали също толкова сурови. През 375 г. св. Базил и през 390 г. св. Григор от Ниса настоявали за наказване на хомосексуалните чрез доброволно сподавяне на плътските желания и отлъчване от църквата за 15 години без причастие; същото наказание се предвиждало за изневяра, педерастия, кръвосмешение, скотщина (зоофилия), идолопоклонничество, вещерство и убийство. През 385 г. папа Сириций наредил въздържание за всички свещеници.

През 386 г. в Африка починал Алипий, приятелят на Августин1. Тогава Августин се разкаял за любовта си към него, която някога била по-силна от любовта му към Бога. Той изоставил манихейството, приел християнството, потиснал хомоеротичните си чувства и ги насочил към Христос, като принудил всички останали да направят същото.

Изгаряне на кладата

През 390 г. император Валентин издал декрет, с който постановил, че изгарянето на кладата е подходящо наказание за хомосексуалните — в памет на пречистващите пламъци, които погълнали Содом и Гомор. Пет години по-късно император Теодосий І забранил със закон всички религии, освен християнската, и обединил в един кодекс законите за ерес, държавна измяна и хомосексуални прояви.

Но Римската империя продължавала да се разпада. През 410 г. Рим бил нападнат и плячкосан от готите и отново от вандалите през 455 г. Означавало ли това, че нещата ще станат по-добри за хомосексуалните? Разбира се, че не. Варварите приели законите на завладените и през 506 г. Аларих ІІ провъзгласил изгаряне на кладата за хомосексуалните. Римо-християнското отношение се разпространило из цялата вече почти загиваща империя, т.е. в цялата западна цивилизация.

През 529 г. византийският император Юстиниян закрил Платоновата академия в Атина и с това сложил край на ерата на класическото обучение. Юстиниян бил изключително суеверен. Той твърдо вярвал, че сказанието за Содом и Гомор е пример за това, че Бог e разрушавал градове с хомосексуални жители и се страхувал, че същата участ би могла да сполети и неговите владения. Затова той решил да спаси империята чрез методично изкореняване на хомосексуалността.

В "новите закони" на Юстиниян се казва: "понеже поради такова небогоугодно поведение градове наистина сa загивали. . . заради такива престъпления има глад, земетресения и чуми " (Новели 77, 538 г.). През 543 г. в Константинопол, столицата на Византийската империя, имало чума и, вероятно, в реакция на ужаса от това на следващата година Юстиниян издал пореден "нов закон", принуждаващ "содомитите" да се разкайват: "Що се отнася до този въпрос, промени няма да се правят и преследването няма да се прекрати" (Новели 144).

Кастрация

Юстиниян наредил на префектурата да арестува всеки хомосексуален, който откаже да се покае и да го подложи на "крайни наказания". Наказателното изправяне било жестоко: първо отрязвали тестисите на осъдения, след което в пениса му вкарвали остри тръстики. След това той бивал повеждан или влачен гол по улиците за унижение пред обществото и накрая - изгарян на кладата. Епископите Исая от Родос и Александър от Диосполис били осакатени по този начин и влачени в агония по улиците пред разбуненото население.

В своите "Анекдоти", писани по същото време, Прокопий казва, че Юстинияновите закони са били изпълнявани безжалостно и безогледно - роби били принуждавани да повдигат фалшиви обвинения срещу политическите врагове на Юстиниян, а улиците били пълни с осакатени, кастрирани и унижени жертви на неговия фанатизъм. Аналите са твърде оскъдни, за да може положително да се установи наличието на масово преследване, но за мащаба, в който Юстиниян е изпълнявал подобни публични действия може да се съди от факта, че веднъж той направил кампания за насилствено приемане на християнската вяра от 70 000 души.

Тежестта на подобна жестокост не пада само върху плещите на императора. Неговите подчинени епископи показвали същото ревностно усърдие, за да спечелят благоволението на този временен папа. Неговата добра жена, императрица Теодора, се отдавала на множество извънредни удоволствия, включително мастурбация, докато наблюдавала как мъже били кастрирани и измъчвани. Хомофобията може да е предимно мъжка омраза, но не изцяло. Тя дори не е изцяло хетеросексуална омраза, защото Теодора имала както лесбийски, така и кръвосмесителни връзки2.

Тъмните векове

Въпреки "поправките" на Юстиниян, упадъкът на Римската империя и разцеплението на християнизираните й отломки продължили и през периода, в който сега навлизаме: Тъмните векове.

Тази епоха наистина не е толкова мрачна, колкото вярвахме до скоро, но за хомосексуалните тя съдържа само няколко светли момента. По това време греховете на Содом и Гомор вече безпогрешно били свързвани с представата за покварата и упадъка на държавата, а "содомитите" били възприемани като заплаха за нестабилните средновековни общества.

За съжаление, отново писмените източници с данни за преследване са малко, отчасти защото когато содомит е бил изгарян на кладата, заедно с него са били изгаряни и всичките му документи и материали по процеса, за да се предотврати заразяване. Много от антихомосексуалните закони през този период може да са били просто изпълнение на по-стари разпоредби и теоретично юридически безполезни. Независимо от това, понякога намираме явно нови закони, които може би са били прилагани.

Последното е особено вероятно за готическа Испания, най-силната крепост на християнството, където например крал Киндасвинт издал едикт през 650 г. срещу тази "отвратителна липса на морал". Той наредил и двамата партньори в хомосексуален акт да се покаят или да бъдат отлъчени от църквата и кастрирани. Това бил много практичен закон, който третирал осъдените хомосексуални като мъртви за правния мир и позволявал на съпругата, ако имало такава, да сключи нов брак, а на синовете, ако имало такива, да получат неговата собственост. На ХVІ Толедски събор през 693 г. крал Егика настоял за допълнителни утежнения - изглежда хомосексуалността е нараствала - и като резултат, осъденият бил принуждаван да си отреже косата и да получи 100 удара с камшик, след което бил кастриран и изпращан в изгнание.

Така постепенно хомосексуалните прояви станали светско престъпление из цяла християнизирана Европа - феномен, значително подпомогнат през VІІІ век, когато император Карл Велики осъдил "содомията", а Алфред Велики под натиска на църквата заклеймил "отвратителната глупост . . . също толкова заразна, колкото всяка болест". Разбира се, истинската зараза била хомофобията.

Монашеска бдителност

Най-интересното развитие на хомофобията през този период се наблюдава в системата за покаяние на църквата, която същевременно разкрива по-добра осведоменост за това какво точно правят хомосексуалните в леглото, макар че неодобрението на подобна дейност е все още заслепено от предразсъдъци. Авторите на наръчниците за покаяние - писани предимно в пуританските келтски църкви на Ирландия и Уелс и след това разпространени в Англия, Франция и Германия между 569 и 1008 г. - изглежда знаели точно за какво говорят и подробно описвали неизяснените до момента "грехове" на Содом.

Всеки акт е класифициран по степента си на греховност. Основното покаяние се изразявало в изключване от участие в тайнствата, доброволно сподавяне на плътските желания (макар че по-младите момчета са били бити с пръчки от по-възрастните духовници), пост на хляб и вода на църковни празници (каквито са били повечето дни) и най-общи неудобства. Най-голямото различие в покаянията било в продължителността на времето, през което трябвало да се изпълняват.

Системата за покаяние на Теодор, архиепископът на Кентърбъри, през 670 г. изисквала 1 година за интерфеморален контакт (пенис между бедрата); 3 години за каквато и да е лесбийска дейност; от 7 до 15 години за анално проникване; от 7 до 22 години за фелацио; и, за сравнение, от 7 до 10 години за убийство; 15 години за убийство на дете под една година (намалявани на 7, ако майката е просякиня).

Ако били хващани да се целуват, момчетата на възраст под 20 години били подлагани на 6 специални поста; 8 поста за "безсрамна целувка"; 10 - за "целувка с излъчване"; повече, ако е имало взаимна мастурбация; и много повече, ако партньорите били на възраст над 20 години. Понякога покаянието било по-голямо за активния, отколкото за пасивния. Трябва да се подчертае, че всички тези покаяния са за актове между възрастни, които взаимно са се съгласили на тях.

Интересно е, че покаянията били обикновено по-големи за тези, "които са осквернили устните си" (както Колумбан описва фелациото през 600 г.), отколкото за онези, които използвали своя или чуждия задник. Когато Теодор казал, че фелациото било "най-лошата от всички злини", той е имал буквално това предвид - че то било по-лошо от убийство (най-много 15 години покаяние) и заслужавало до 22 години покаяние или дори доживот за постоянния нарушител. Вероятно тази суровост се дължала на убеждението, че устата е предназначена да поема църковното причастие, докато задникът не играе никаква специална роля в християнския ритуал. Или може би това е била местна келтска странност. Изглежда, че за британските мъже дори през ХХ век фелациото е по-непривлекателно, отколкото за американците. Британците чувстват, че аналният акт е по-естествен.

Едва през ХІ век епископ Бучард от Уормс дава по-детайлизирани покаяния за лесбийки, но дори и тогава на лесбийството се гледа от мъжката гледна точка "пенис-секс": на жените, които използвали изкуствен пенис самостоятелно било давано покаяние от 1 година; 5 години, ако изкуственият пенис бил използван с друга жена; 7 години, ако пенисът бил използван от монахиня, за която, като невеста на Христос, се считало още, че е прелюбодействала.

Системата за покаянията, от чийто наръчници посочих по-малко от 5%, документира факта, че средновековните гей мъже са правели същите неща като съвременните хомосексуални. Тя също предполага, че през този период гей любовта е била достатъчно широко разпространена, за да има такива точни наблюдения. В контекста на историята на хомофобията, системата за покаянията показва официалната антихомосексуална позиция на християнската църква и към братската любов (целувката), и към секса. Но доказателствата, че тези наказания са били сурово налагани на практика, са малко. В затворената монашеска общност би могло изповядващият да е бил също толкова "виновен", колкото и изповядваният; покаянията може да са били далеч по-леки. Единствената действителна индикация, че това отношение е било ефективно в потискането на хомосексуалността, е фактът, че радостните изяви на гей любовта стават все по-редки в средновековната поезия, докато по същото време антихомосексуалната сатира нараства. Повечето от приятелствата, описани в литературата, демонстрират, че монашеството следва съвета на Августин и се опитва да потисне емоциите си в полза на "духовната любов". През 960 г. св. Дънстан, архиепископ на Кентърбъри, започнал морална реформа на църквата и обществото. В резултат на неговото влияние, църковният закон станал същината на гражданския закон и "покаянията" започнали да се налагат като наказателни присъди от съдилищата.

Самата традиция на покаянията станала водеща, когато през 1051 г. Питър Дамиани публикувал своята "Книга за Гомор" (Liber Gomorrhianus), по името на града. Това била цяла книга, посветена на заклеймяването на хомосексуалността с най-ужасяващата възможна риторика. В нея се настоявало за най-голямо покаяние за всяка хомосексуална дейност, с изключение на фелациото, което Дамиани необяснимо как забравил. Неговите разкрития на "епидемичния порок" сред монашеството предизвиквали буря от протести и прекомерното му усърдие било порицано от папа Лъв IX. Папата настоял монасите да прилагат покаянията внимателно, като обръщат внимание на възрастта на съгрешилия, на това дали порокът е траен и на други подобни смекчаващи вината обстоятелства. Лъв ІХ засегнал само въпроса за суровостта на наказанията, не и този за самата им антихомосексуална природа. По този начин неговото послание не се опитало да предизвика дебат, а просто утвърдило и легитимирало хомофобията от страна на църквата.

Това, което трябва да се отбележи е, че бдителността на системата за покаянията се е стоварила върху най-обикновени хомосексуални, например целуващи се момчета, а не върху някакви митични чудовища от Содом. Да се покайваш е забележително ефективен начин сам да си наложиш клеймото и да го пренесеш навътре в себе си. Това е един от корените на чувството за вина и срам, което хомосексуалните изпитват и до днес. Да бъдеш кастриран означава да си жертва на външен натиск; да бъдеш принуден ежедневно да съжаляваш е началото на самопотискането.

[ Четвърта част ]


Бележки:

1 Тук авторът най-вероятно има предвид приятеля на Августин, описан в книга IV на "Изповедите на Св. Августин". Той наистина починал в Африка (в родния град на Августин), но името му не е споменато. От друга страна Августин е имал и приятел Алипий (също от неговия роден град), споменат за първи път в книга VI. Алипий следвал Августин навсякъде, покръстил се едновременно с него и дори по-късно станал епископ. (Бел. пр.) 
връщане в текста

2 Това твърдение се основава на подобно описание на Теодора в книгата "Homosexual Behavior Among Males" на Wainwright Churchill, издадена от Prentice-Hall през 1971 г. (Бел. пр.)
връщане в текста

 

Авторски права © Риктор Нортън. Всички права запазени. Копиране с цел продажба и печалба са забранени. Това есе не може да бъде архивирано, публикувано и разпространявано без разрешението на автора.

Ако цитирате тази уеб страница, моля използвайте следното позоваване:
Rictor Norton, A History of Homophobia,
"3 The Later Roman Empire & The Early Middle Ages" 15 April 2002
<http://www.infopt.demon.co.uk/homopho3.htm>.

 

Клуб "Кибела", 2003