Клуб "Кибела" представя:

 [ Съдържание ]

История на хомофобията

Риктор Нортън

2. Унищожението на Содом и Гомор

Оригинал на английски / The original version in English
Превод от английски: Д. А. Видев

Историята на тези два злощастни града в равнината е изиграла най-важна роля за разпространението и предаването на анти-гей предразсъдъците. Тъжната ирония е, че първоначално тази история не е имала нищо общо с хомосексуалността.

Негостоприемните содомити

Историята, разказана в Битие 19.4-11 и повторена в Съдии 19.22, накратко е следната: Лот решил да се засели в Содом - град, смятан за също толкова зъл, колкото своя съсед Гомор. За да определи доколко е оправдана тази репутация, Бог изпратил двама ангели да проучат. Тези двама чуждестранни пътешественици били посрещнати пред портите на града от Лот и приели гостоприемната му покана да отседнат в дома му. Същата нощ жителите на Содом се струпали около къщата на Лот, заблъскали по вратата и шумно занастоявали: "Изкарай посетителите при нас, за да можем да ги опознаем". Лот отказал да се подчини на това "зло" искане и вместо това им предложил двете си дъщери. Когато содомитите не отстъпили, ангелите поразили тълпата със слепота. На следващата сутрин Лот напуснал града заедно с гостите и семейството си, а Бог излял дъжд от огън и жупел, за да унищожи тези зли градове в равнината.

Трудността в интерпретирането на тази история се състои в това, че "греховете" на Содом и Гомор не са уточнени в Библията. Християните без лингвистични познания предполагат, че "да опознаем" означава "да използваме за съвкупление". Но терминът за "опознавам" - яда (yadha) - е използван в сексуалния смисъл само 10 пъти в Стария Завет и всички тези случаи са хетеросексуални. Yadha се среща в смисъл "запознавам се с" 924 пъти. Така вероятността срещу хомосексуална употреба на този термин е почти 1000:1 и много съвременни библейски изследователи са изоставили тази теория.

Интерпретацията, приемана днес от много библейски учени (с изключение на най-евангелистките секти), е следната: Лот е бил гер (ger), временно пребиваващ, жител-чужденец в Содом. Той е спазвал определени граждански задължения в замяна на закрилата, предлагана му от града, като съществуват индикации, че не е бил известен в него. Лот не е имал право да отваря дома си за чужденци и гражданите на Содом просто са настоявали да видят документите на двамата новодошли, т.е. да ги "опознаят", в смисъл да разберат откъде са и какви са намеренията им. Лот обаче е трябвало да откаже, тъй като той самият е бил под задълженията на еврейския кодекс на гостоприемството спрямо своите гости. За да усмири содомитите, той им е предложил дъщерите си като първото нещо, което му е дошло на ум, а не като хетеросексуална замяна за хомосексуално искане. Градовете са били унищожени след това заради неспазване на задълженията за гостоприемство и цялата история е една морална алегория за страшните последствия, до които е водело негостоприемството.

Греховете на содомитите може и да са били големи и тежки в очите на един гневен бог, но Библията не споменава хомосексуалността като един от тях (вж. Битие 13.13, 18.20). Еремия 23.14 говори за прелюбодеяние и лъжи, а Езекил 16.49-50 – за гордост, ленивост и идолопоклонничество. Тъй като думата за "идолопоклонничество" е тоеба (to-ebhah) и една нейна форма би могла да означава хомосексуална проституция в храм, то съществува далечна възможност хомосексуалност действително да е била замесена, но непременно трябва да се подчертае колко далечна е тази възможност. Ако наистина се е смятало, че това е израз на хомосексуалност, то веднага прави силно впечатление фактът, че Содом не е споменат в нито един от случаите на осъждане на хомосексуалността от Библията, които разгледах по-рано. Апокрифите демонстрират стандартната интерпретация: "Тъй както мъжете на Содом не приели чужденците, когато те пристигнали сред тях, египтяните превърнали в роби гостите, които били техни благодетели" (Мъдрост 10.8, 19.8 и Еклисиаст 16.8).

Обвързване на историята със содомия

Защо тогава "греховете на Содом" са се превърнали в прототип за "содомия"? Основно това е резултат от същите националистични страсти, които сме наблюдавали много по-рано. Палестинските евреи и евреите от диаспората през периода от около 100 г. пр.н.е. до 100 г. от н.е., изправени пред чужда за тях езическа елинистична "неморалност", умишлено натрапили невярна хомосексуална интерпретация на историята. Те започнали да въстават срещу "порядките на неевреите", както по-рано въстанали срещу "порядките на Ханаан" и "порядките на Египет".

Палестинските псевдоепиграфни книги (Pseudepigrapha) и по-специално "Книга на Юбилеите", продукт на най-строгото и консервативно еврейско правоверие, определят греховете на Содом и Гомор като разврат, нечестивост и "нарушаване на порядъка в природата". В заветите на дванадесетте патриарси (109-106 г. пр.н.е) и по-специално в завета на Нафтали се казва, че содомитите "нарушавали порядъка в природата", а Юда пише: "те налитаха на странна плът". Това все още е доста неясно, но до 50 г. пр.н.е. равинските тълкуватели в една или друга степен са били съгласни, че содомитите са "содомистични".

В "Книга за тайните на Енох", написана в Египет преди средата на първи век от елински евреин, се казва, че содомитите извършвали "гаден разврат един с друг" и "грях срещу природата, изразяващ се в покваряване на деца по содомитски, магьосничество, омайване и вещерство". Това е безсмислено украсяване в сравнение с действителния библейски текст и очевидно е резултат от сблъсъка с "подземния свят" на Александрия през първи век, където педерастията и хомосексуалната проституция съществували рамо до рамо, конкурирайки мистичните секти, астрологията, предсказването на бъдещето и култовете, включващи кастрация и травестизъм (склонност към обличане с дрехи на другия пол).

През този период Фило ни дава една цялостна история, позната ни днес: "В своето лудо желание за жени содомитите не само нарушаваха браковете на своите съседи, но и мъже възсядаха мъже без зачитане на еднаквата сексуална същност на активния и пасивния партньор; и когато се опитваха да създават деца, се оказваше, че не са способни на това, а само на стерилно семе... малко по малко те приучиха онези, които бяха мъже по природа, да играят ролята на жени" (De Abrahamo, 26). Подобно описание на содомитите е дадено от Йосиф Флавий (починал около 96 г. от н.е.), който подчертава изнасилването на красиви момчета. Набързо тази невярна история изместила оригиналната.

"Мъчения заради Похотливост" от фреската на Тадео ди Бартоло "Ада при Сан Джиминяно", Италия. Демон налага прелюбодейка, докато содомит (носещ шапка с надпис "Содомит") е набит на кол от ануса до устата, единият край на който е в устата на друг хомосексуален мъж, а дявол върти шиша над огъня.

Зайци и невестулки

Отците на християнската църква в крайна сметка напълно възприели тази погрешна хомосексуална интерпретация и първите християнски императори я формулирали в силно влиятелния Римски правен кодекс. Така стигаме до 600 г. от н.е. и до антихомосексуалните схващания, залегнали в закони, които и до днес са в сила в повечето западни общества.

Би било малко подвеждащо да се твърди, че хомофобията на Християно-Римската Империя е пряко следствие от възприемането на отношението на евреите на диаспората, тъй като съществуват много примери на антихомосексуална сатира в трудовете на Ювенал, Свитоний, Маршал и други, и по-специално критика, насочена срещу култа към Кибела, появил се за първи път в Рим през 204 г. пр.н.е. Напълно независимо от евреите, първите римляни имали същите вярвания, че половото сношение е израз на насилие, което трябвало да бъде контролирано; че "активният" партньор по някакъв начин завладявал или извършвал престъпление над "пасивния". Жените били "защитавани", т.е. потискани, като "беззащитни същества", а мъжете, които приемали т.нар. "пасивна" роля в секса, често били осмивани.

Ранните антихомосексуални схващания обаче не били толкова сурови, че да изискват официално осъждане или законови санкции. Едва през 226 г. пр.н.е. се натъкваме на първия антихомосексуален закон - Lex Scantia - наречен така, заради един трибун от плебеите на име C. Scantinius Capitolinus, който бил изправен пред Сената с обвинение в хомосексуалност и солидно глобен. Значението на закона и историята около неговия произход са отворени за дискусия. И все пак наистина не изглежда вероятно един закон да е получил името си от подсъдим престъпник. Така или иначе, законът бил използван на няколко пъти срещу политически врагове, особено по време на управлението на император Домициан (81-96 г. от н.е.), но изглежда не е имало осъдени и също така изглежда, че към края на четвърти век законът е бил вече отживял. Най-важното е, че той забранявал хомосексуални сношения между свободни по рождение мъже и роби - индикация, че законът чисто и просто регулирал отношенията, които престъпвали класовите бариери, а не че напълно осъждал всякаква хомосексуалност.

През първите четири века от новата ера е трудно да се направи разграничение между антихомосексуалните схващания на църковните отци и римските императори. Св. Йоан Хрисостий категорично осъждал хомосексуалните мъже за това, че "измислили безплодно сношение, което не завършва със създаването на деца", а така също осъждал и лесбийките: "тъй като жените трябва да имат повече срам от мъжете". Дискусията за това "безплодно сношение" е наистина интересна, когато разберем фолклорния произход на тези предразсъдъци.

Климент Александрийски, например, осъждал хомосексуалността, защото тя означавала сношение с всеки анус и оправдавал осъдителната си позиция, позовавайки се на заповедта на Мойсей да не се яде месо от див заек (Второзаконие 14.7). Разпространено било вярването, че всяка година заекът придобивал допълнителен анус и многото му отверстия довели до неговата пословична безразборна полигамност. Посланието на Барнабас осъжда педерастията поради съвсем същата причина за заека и отива дори по-далеч като осъжда и фелациото, позовавайки се на Левит 11.29, където невестулката е описана като нечестиво животно, за което се е вярвало, че зачева през устата си. Ако хомосексуалните са били сравнявани с такива митични зайци и невестулки, то никак не е чудно, че са ни наричали "неестествени". Днес фолклорът е забравен, но епитетът е останал.

Предполагаемата връзка между хомосексуалните и зайците и невестулките е до голяма степен резонна. "Содомията" обикновено се осъжда наравно със сношаването на хора с животни. Същевременно еврейското, християнското и римското схващане, че хомосексуалните мъже приличат на жени, е свързано с виждането, че жените са животни. Св. Йоан Хрисостий казва: "измежду всички диви зверове няма по-вреден от жената". Нещо повече - през късната 585 г. Съветът на Макон дискутирал въпроса: "Жените човешки същества ли са?", като положителен отговор бил спечелен с мнозинство само от един глас. Един от корените на сексизма е не толкова в разделението между мъже и жени, колкото в разделението между мъже и животни (в която последна категория били слагани хомосексуалните мъже и зайците, жените и невестулките).

Към този списък на нечестиви животни трябва да се добави и кучето. Евреите наричали всички неевреи "кучета", kunes (от гръцкото kuon – "куче", съвременен термин: canine), а жреците на Кибела били наричани "френски хрътки" или cinaedus, от canus - "куче". Често използван епитет през Ренесанса бил "ти, содомитско куче", чийто съвременен еквивалент е: "ти, кучи сине".

Следователно отново, както бе показано в част 1 на тази поредица, откриваме съвсем същото съчетание от религиозни и политически мотиви зад анти-гей предразсъдъците, обуславяни главно от нуждата на евреите да отстояват своята отделеност от чуждите култури. Направихме три важни допълнения към репертоара на хомофобията, представен в част 1: Първо, вярването, че хомосексуалните мъже са педерасти и че покваряват деца. Второ, ясно изразен анти-феминизъм: явно унижение на жените, първото явно осъждане на лесбийките и схващането, че хомосексуалните мъже се "деформират", приемайки "женска роля" в "пасивен" сексуален акт. И трето, първото явно приравняване на "неестествен" с "невъзпроизвеждащ се" - но не толкова отказ от възпроизвеждане, колкото опит за възпроизвеждане като зайците и невестулките.

Главният въпрос тук, разбира се, е, че умишлената лъжа за Содом и Гомор е била създадена, за да оправдае тези предразсъдъци. Историята не се е променила много от 100 г. от н.е. с изключение на това, че този, който проповядва "Грешници, покайте се!", вероятно вярва, че содомитите са живели в Содом, а лесбийките - в Гомор.

[ Трета част ]

 

Авторски права © Риктор Нортън. Всички права запазени. Копиране с цел продажба и печалба са забранени. Това есе не може да бъде архивирано, публикувано и разпространявано без разрешението на автора.

Ако цитирате тази уеб страница, моля използвайте следното позоваване:
Rictor Norton, A History of Homophobia,
"2 The Destruction of Sodom and Gomorrah" 15 April 2002
<http://www.infopt.demon.co.uk/homopho2.htm>.

 

Клуб "Кибела", 2003