Клуб "Кибела" представя:

 [ Съдържание ]

История на хомофобията

Риктор Нортън

1. Древните евреи

Оригинал на английски / The original version in English
Превод от английски: Дж. Т. Александров

Предговор

В ранните дни на движението за хомосексуална свобода се появи лозунгът "Ние не сме до такава степен побъркани, до каквато сме потъпкани". И както винаги се случва, той съдържа повече от просто частица истина. Въпреки че е важно за нас да достигнем до цялостното разбиране, че сме напълно нормални, а не болни, в дългосрочен план е може би също толкова важно да осъзнаем, че всъщност болни са много хетеросексуални хора. Наистина, в основата на повечето от институциите и становищата, използвани за потискане и унижаване на хомосексуални хора, лежи понякога ясно доловима форма на невроза, често достигаща размерите на масова истерия.

Веднага искам да отбележа, че съвременната употреба на понятието хомофобия (измислено от д-р Уейнрайт Чърчил в "Хомосексуално поведение сред мъжете" (1967), въпреки че всъщност неговият термин e "хомоеротофобия") е често не повече от политическа метафора, използвана за бичуване на хора, които не харесват хомосексуални, а тези, които употребяват термина, приписват анти-гей становищата повече на невежество, отколкото на клинична фобия. Но хомофобията наистина съществува като специфично класифицируемо клинично заболяване, вариращо от леко безпокойство до параноя, с такива физиологични симптоми като гадене, разширяване на зениците и намаляване на обема на пениса при вида на гол мъж - всички от които са научно установени в единични експериментални изследвания. Проучвания сочат, че анти-гей предразсъдъците са много дълбоко заложени в западната психика и са доста ирационални (обикновено изразяващи се в прекален страх, равносилен на страх от кастриране), което е ясен признак за това колко трудно ще бъде хомосексуалните да бъдат приети като равни просто чрез рационални аргументи за правна реформа.

Моето собствено убеждение е, че хомофобията по принцип произхожда от примитивните табу обичаи, които днес са до голяма степен подсъзнателни. Това ме кара да мисля, че изследване на хомофобията конкретно в исторически план е важно за нейното разбиране. В същото време, обаче, признавам, че в много случаи анти-гей закони са били прилагани чисто на политическа, отколкото на морална или фобийна основа. Например, законът срещу аналния секс в Англия е бил въведен от Хенри VIII, основно за да лиши Свещеническия съд от властта му над светския живот. Ето защо, вниманието ми е привлечено от това как политическото потискане на хомосексуални поддържа една изцяло ирационална хомофобия – нещо, което, мисля, ясно би се видяло при историческо изследване.

Затова в тази серия от статии върху историята на хомофобията използвам комбинация от психологически и политически анализ. Резултатът обикновено е "радикален" анализ, доколкото желанието ми е да открия "корена" или източника на това, което е един от най-сложните проблеми на модерното общество - болест, която често заплашва както хетеросексуални, така и хомосексуални.

Последна встъпителна бележка: Особено съм заинтригуван не толкова от разглеждането по принцип на основателността на специфични анти-гей схващания, такива като любопитното твърдение, че хомосексуалността е заразна (което мисля, че произлиза от примитивното суеверие на урочасването), колкото от проследяване в някаква степен на историческите им корени, защото се нуждаем от доста повече от едно разглеждане на предразсъдъци по принцип, ако се надяваме да елиминираме всички разклонения на хомофобията в обществото.

Хомофобията и древните евреи

Често се твърди, че анти-гей предразсъдъците са "средновековна християнска позиция". Въпреки че тези предразсъдъци със сигурност са били разширени и по жесток начин наложени в нравите на средновековното християнско общество, хомофобията има своето начало дълго преди Христа или Христовите отци и е доста определено с еврейски произход.

В сравнение с други древни правни кодекси, Мойсеевият закон е относително мек - той наброява само 36 престъпления, наказуеми със смърт. Но от тези 36 престъпления, точно половината са "престъпления", в които е замесен секс. В контраст с други правни системи, еврейската постепенно разширява понятието "престъпление" до областта от лични и частни дела на хората, вместо да го ограничи до общественото и публично ниво (до такива публични престъпления като убийство и кражба). Нещо повече, при евреите доста бързо еволюира разбирането, че престъпление и секс са тясно свързани. За разлика от своите съвременници - гърци, египтяни и други цивилизации, те се придържат към виждането, че сексът, половите органи и голотата са срамни.

В Левит 18.6-19 има дванадесет забрани, свързани изцяло с голота ("Голотата на баща си и голотата на майка си не откривай", "Голотата на бащината си сестра не откривай" и т.н.), а повечето от останалите закони, нарушаването на които заслужава смърт, попадат в контекста на "не откривай нечия голота", независимо с еротична цел или не. В Изход 20.26 и 28.42 голотата е забранена в околността на еврейското култово божество Йехова, а на свещениците на Йехова е заповядано да носят ленени дрехи: "от кръста до пищелите".

Докато гръцкият термин за мъжки гениталии, медеа (medea), е напълно неутрален, без положителни или отрицателни нюанси, еврейският му еквивалент, ерва (erva), означава "отвратителна плът". Почти всеки психолог, антрополог и студент по сравнителна религия днес признава, че еврейската ритуална церемония на обрязване е заглушена форма на кастрация и символичен опит за генитално обезобразяване, нямащо почти никакво оправдание от хигиенична гледна точка. В Левит 15.16-18 семенната течност е обявена за "нечиста" и мъжете са посъветвани да се къпят след изпускането на такава. Подобно на това, всяка дреха или кожа, върху които е паднала сперма, са смятани за "нечисти".

Това отношение към секса, мъжките гениталии, семенната течност и голотата изглежда свидетелства за патологично безпокойство, едва потисната параноя, която може би е била национална черта на тези народности, доколкото се е разпростирала даже до силно регулирани диетични навици, разкриващи доста сурова хранителна дисциплина. За това отношение обаче е допринесъл и силен политически мотив. Текстовете, съдържащи споменатите забрани, датират от седми век пр.н.е., от времето след завръщането на евреите от вавилонския плен. Това е време на вълна от национализъм, когато с цел политическо оцеляване еврейските лидери опитали да се разграничат от вавилонци, хананейци, египтяни и асирийци. Преобладаващ елемент на религиите на тези култури била "ритуалната голота" в храмовете и ритуалната мастурбация пред идолите на Баал като вид символично оплождане на божеството. Затова главна цел на еврейската национална религия станало потушаването на такива друговерски елементи сред нейните последователи. Напълно е възможно това отвращение от секса да не е било толкова емоционално и ирационално, колкото политическо и религиозно поначало.

Също така е доста вероятно забраните да са били повече теологически, повече теоретични и формални, отколкото практически и действителни, понеже няма свидетелства някога да са били налагани смъртни наказания. Мишна и Талмуд предписвали замерване с камъни до смърт (така както и Левит), а своевременно протекла дискусия между равините, завършила със споразумението, че 13-годишни содомити (т.е. малолетни) не били виновни за извършено престъпление, защото библейската фраза "мъже с мъжество" се отнасяла само за зрели мъже. Това била чисто теоретична дискусия между равини, която никога не намерила практическо приложение.

Асирийски свещеници

Това отношение към секса, мъжките гениталии и голотата не само формира основата, но е и директно свързано със законите конкретно срещу хомосексуални хора. За съжаление, религиите на асирийци и други древни народи в региона, от които евреите са се чувствали принудени да се отрекат, включвали хомосексуални обреди. За асирийските свещеници е било нормално да са хомосексуални и често да обличат женски дрехи, чрез които са придобивали магическите сили на богинята-майка Ищар. Висшите свещеници се кастрирали, имитирайки религиозно бог Атис, а низшите помощници в религиозните церемонии проституирали ритуално с всички мъже, посещаващи храма (събирайки символично оплождаща семенна течност от божеството и, от по-практическа гледна точка, парични средства за поддръжка на храма). Те били наричани кадеш (quadesh), което означава "свещени", т.е. благословени за тази свещена служба или посветени в нея. Този термин е използван от евреите като точен еквивалент на "содомит", а терминът за женски храмови проститутки, кедеша (qedheshah) - като еквивалент на "блудница" (вж. Царства III 14.22-24, 15.12, 22.46; Второзаконие 23.17-18; Левит 18.3, 24-30, 20.23, всички от които се отнасят специално до египетската и хананейската религиозна хомосексуалност).

Това, което е наистина интересно в тази връзка е, че идентични мъжки хомосексуални религиозни обреди били широко практикувани в самия Храм на Йерусалим и били неделима част от ранните еврейски богослужения (вж. Царства IV 23.7). Но, разпален от анти-асирийски националистичен ентусиазъм, добрият Цар Йосия (640-609 г. пр.н.е.) ревностно изгорил помещението на кадешите в Храма, разпръснал ги и ги наругал (въпреки че отново няма ясно свидетелство някои от тях да са били убити) и започнал кампанията срещу хомосексуалността, която оттогава не е затихвала.

Така историческата случайност на една местна сектантска вражда е дала начало на войнствената хомофобия. За съжаление, забраната на някои специфични религиозни обичаи бързо станала забрана на мъжката хомосексуалност изобщо и ние сме оставени с Йосиевите антихомосексуални закони като: "Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия"; "Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях" (Левит 18.22, 20.13) - цитати от т.нар. "Свещен Кодекс".

Еврейската дума, която не съвсем правилно е преведена като "мръсотия", е тоеба (to'ebhah). За евреите тя означава "несвещен" в смисъла на свързан със "свещен" ритуал на нееврейска религия, но тоеба всъщност произхожда от египетска дума, означаваща "свещен". Това е просто случай на филологична инверсия, превърната в основен метод за унижение. Тоеба се среща 116 пъти в Стария Завет, почти винаги в контекста на идолопоклонничество, макар и понякога като сексуална метафора, например, свързана с "похотливост към чужди богове".

Други закони в тази връзка са Коринтяни I 6.9-10 и Тимотей I 1.9-10, които конкретно осъждат малакои (malakoi), термин, често прилаган за мъже, които приемат пасивната роля при анално сношение и не съвсем точно превеждан като "женствени мъже"; и арсенокоитаи (arsenokoitai), термин, най-често прилаган за мъже, които играят активната роля при анално сношение и не съвсем точно превеждан като "оскърбяващ себе си с мъже". Коитаи (koitai) означава "да лежа с"; арсено (arseno) би могло да идва от йонийското арсен (arsen), означаващо "мъж, намокрен със семенна течност" или от дорийското орсон (orson), означаващо "задник". Римляни 1.27 осъжда мъжете, които "като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже", което може да се свърже основно с хетеросексуални мъже, които се проявяват като гей в съзнателен бунтарски опит да бъдат перверзни и развратни. Римляни 1.26 осъжда жените, които "замениха естественото употребление с противоестествено", което е крайно неясно формулирано и вероятно се отнася до необщоприети хетеросексуални практики и позиции. Библейските изследователи клонят към съгласие по въпроса, че лесбийството не е споменато никъде в Библията. Талмуд, обаче, говори за него, разглеждайки го просто като неприличие, което прави лесбийката негодна да се омъжи по-късно за свещеник.

Английският превод на ревизираната стандартна версия на Библията от двадесети век използва думата "хомосексуален" ("homosexual") в пасажите, споменати по-горе. Това е грубо и несправедливо изопачаване на текста, тъй като разширява забраната до всички мъжки и женски хомосексуални практики и поведения, вместо до наистина забраненото: анално сношение между мъже, това и само това. Увековечаването на нетолерантността обаче идва доста късно в историята на разпространението на хомофобията.

(Подобно на това, в тези ранни времена историята за Содом и Гомор все още не е притежавала хомосексуална интерпретация. Такава се е появила около 100 г. от н.е. и ще бъде дискутирана, когато достигнем тази фаза от историята на хомофобията).

Гневът на Йехова

Най-забележителният факт в историята на древния свят е, че единствено евреите осъждали хомосексуалността. От тази дребна мутация в човешката история, от незначителната местна ревност на един малък номадски народ сме наследили традиция, осакатила половината свят до безпрецедентни размери - анти-гей и анти-секс традиция, разпростряла се до източните и арабските култури. Това, което ме впечатлява най-много, предизвиквайки в мен чувство на безпомощност, е, че гневът на Йехова към хомосексуалните е до голяма степен резултат на случайни исторически обстоятелства.

Първоначално хомофобията е представлявала осъждане конкретно на аналното сношение между мъже, което е било отличителна черта на асирийската и други религии и обикновено е символизирало покорност и раболепие, но от евреите е било считано за унижение. Законите се развиват чрез прецеденти и преди "престъплението" да бъде разширено, за да обхване оралното сношение между мъже, изминало повече от едно хилядолетие. Колкото до публичната целувка между мъже, тя се превръща в евентуален обект на преследване в качеството си на похотливо поведение не по-рано от двадесети век. Разглеждайки хомофобията в исторически план, ще открием, че загубвайки пряката си връзка с религиозния си произход и бидейки все по-светска, тя става по-малко очевидна, по-всеобхватна и все повече забранявана от закона.

Лесбийските практики рядко били забранявани, не защото "това какво жените правят не интересува мъжете законодатели" (повърхностен феминистки анализ), а защото законите се развиват чрез прецеденти, а прецедент на съдебно преследване за лесбийство нямало, и също защото лесбийски практики не били част от религиозните ритуали, първоначално забранявани поради хомофобски виждания. Унижението на жени в еврейската култура, обаче, се появило заедно с религиозната хомофобия, тъй като мъжките храмови проститутки почитали Астарта, Ищар, Изида, Кибела и други Богини-майки в матриархалните култури, а еврейският патриархализъм се заел с погребването на Кибела с цел издигането на Йехова. Мъже като кадеш, които свободно се подчинявали на Кибела, се превърнали в анатема за новата догма на мъжко превъзходство. Оттук води началото си страхът от кастриране и страхът от импотентност (който, независимо от теорията на фройдистките грешки, е доста по-разпространен сред хетеросексуални, отколкото сред гей мъже). Подобно на това, мъжкият травестизъм бивал осъждан, защото изразявал поклонението на кадешите пред Богинята-майка.

Първоначално хомофобията е нямала нищо общо с предразсъдъци срещу хора, които отказвали да създадат поколение. Независимо от разпространеното мнение днес, хомосексуалните мъже не са били презирани на основата на това, че не следвали заръката "плодете се и множете се". Няма никакво свидетелство, което да поддържа тази съвременна интерпретация на библейското отношение. Специално тази форма на хомофобия не се среща до доста по-късен момент. Даже "грехът на Онан", превърнал се в осъждане на мастурбацията, е произлязъл първоначално от забраната срещу ритуална мастурбация пред идола на Баал, а не от нарушаването на "закон" за размножаването. Думата "противоестествен" през този период все още е означавала само "еретик" или "идолопоклонник" и не е интерпретирана като "против естествения размножителен закон" до доста по-късно в историята. По-специално, "противоестествен" е означавало "изменнически", т.е. [насочен] "против истинската природа", в смисъл предаващ и отричащ правилната религия. Всъщност тенденцията към безбрачие при еврейското и по-късно при християнското свещеничество е била реакция срещу култовете на плодородие, от които хомосексуалните обреди са били неделима част.

Първоначално хомофобията е била осъждане на идолопоклонничеството, на поклоненията пред фалическото божество Баал, в които хомосексуалните обреди са играели важна роля. Мисля, че това все още е основният фактор за хомофобия: толкова здраво вкоренен в психиката на съвременните хора, че на хомосексуалните все още се гледа като на еретици и ексцентрични поклонници на неподдържана от мнозинството система. Повече свидетелства за това ще бъдат приведени когато разгледаме активното преследване на хомосексуални хора през единадесети век. Д-р Джордж Вайнберг, който въведе думата "хомофобия", я определя като "остър конвенционализъм", но въпреки това нейният исторически източник е еврейският остър национализъм.

[ Втора част ]

 

Авторски права © Риктор Нортън. Всички права запазени. Копиране с цел продажба и печалба са забранени. Това есе не може да бъде архивирано, публикувано и разпространявано без разрешението на автора.

Ако цитирате тази уеб страница, моля използвайте следното позоваване:
Rictor Norton, A History of Homophobia,
"1 The Ancient Hebrews" 15 April 2002
<http://www.infopt.demon.co.uk/homopho1.htm>

 

Клуб "Кибела", 2003